БЪЛГАРИЯ

118 години Независима България: Денят, в който София скъса последните вериги от Берлин

22 септември 2026 преди 1 ч

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново Фердинанд прочита Манифеста за Независимостта. Решението идва след години подготовка и в точен международен момент, а признанието се извоюва с месеци дипломация.

България отбелязва 118 години от провъзгласяването на Независимостта. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд прочита историческия манифест. С него страната прекратява формалната си васална зависимост от Османската империя. България се обявява за независимо Българско царство. Фердинанд приема титлата „цар на българите“.

Актът поставя ясна цел. България иска да бъде равноправен участник в международните отношения. Решението не е импулсивно. То идва след дипломатическа подготовка, растяща икономика и внимателно уловен политически прозорец в Европа.

От Берлин до идеята за окончателно скъсване

Пътят към Независимостта започва след Берлинския конгрес през 1878 г. След Санстефанския договор картата е променена. Княжество България остава формално васално на султана. Източна Румелия получава автономен статут. Други български земи остават извън княжеството.

Съединението от 6 септември 1885 г. премахва една тежка последица от разделението. Но международноправният статут остава проблем. България се държи като самостоятелна държава. На хартия обаче продължава да е зависимо княжество. Това противоречие се превръща в държавна цел. Различните правителства спорят основно за момента и начина.

1908 г.: кризите отварят прозорец за решителен ход

1908 г. дава рядка възможност. Младотурската революция разклаща Османската империя. Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. Великите сили са заети с други конфликти.

Напрежението расте и след т.нар. инцидент „Гешов“. Българският дипломатически представител Иван Ст. Гешов не е поканен на официален прием в Цариград. Кабинетът на Александър Малинов вижда в серията от събития шанс. Въпросът за Независимостта може да бъде решен окончателно.

Към политическата картина се добавя и стачка в Източните железници. Те минават през българска територия, но са свързани с Османската империя. Българското правителство поема управлението им. Така спорът за статута получава и икономическо измерение.

На 16 септември Министерският съвет решава Независимостта да бъде обявена. Фердинанд е повикан да се върне. На 21 септември той пристига в Русе. Там го чака правителството. На следващия ден държавният влак тръгва към старопрестолния Търновград.

Манифестът в „Св. Четиридесет мъченици“ и битката за признание

На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ Фердинанд прочита Манифеста за Независимостта. Изборът на мястото е символичен. Търново и храмът свързват акта със средновековната държавност. В присъствието на министрите България е провъзгласена за независимо царство.

Новината бързо стига страната. Започват тържества и шествия. След службата официалната делегация се отправя към Царевец. Там Александър Малинов прочита отново манифеста пред множеството. Текстът е разпечатан и разпространен. По-късно художникът Харалампи Тачев изработва художествен вариант с орнаменти, корона и държавен герб.

Провъзгласяването не решава всичко. Османската империя първо отказва да признае статута. Поставя и финансови претенции. Великите сили също не дават веднага одобрение. Следват месеци преговори. Руското посредничество има решаваща роля. През пролетта на 1909 г. Османската империя признава Независимостта. След нея го правят и Великите сили.

С международното признание отпадат ограниченията на Берлинския договор. България вече определя сама външната си политика. Страната участва като суверенна държава. Историците определят 22 септември като резултат, постигнат без война. Днес честванията отново имат символичен център във Велико Търново. Церемонии се провеждат и в цялата страна.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━