България дава заден ход за „Съвета за мир“ на Тръмп: Гюров обяви оттегляне

Служебният премиер твърди, че присъединяването е станало без парламентарен дебат и без ратификация. ЕС вижда риск от конфликт с Устава на ООН и проблемен мандат на структурата.

Служебният премиер Андрей Гюров обяви, че България ще се оттегли от „Съвета за мир“ на Доналд Тръмп. В интервю за Euronews той заяви, че присъединяването не отразява политически консенсус у нас. По думите му решението е било повлияно от частен интерес.

България е сред малкото европейски държави, които се присъединиха към инициативата. Другата страна е Унгария. Повечето членки на ЕС са предпочели да наблюдават, без да заявяват членство.

„Не е позиция на България“

Гюров каза, че би било преувеличено да се представя подписването като официална позиция на държавата. Според него темата не е била водена като външнополитическо решение. Той твърди, че става дума за „личен въпрос“ на „един олигарх“.

Премиерът заяви, че подписването е било свързано с опит за премахване на конкретен човек от списък със санкции. Той не посочи име. Според него подобен ход няма да даде резултат. Гюров добави, че е притеснително влиянието на частни интереси върху отделни партии.

Подпис без дебат и без ратификация

Гюров припомни, че при учредяването на „Съвета за мир“ тогавашният премиер Росен Желязков се е появил редом до Тръмп и е подписал документите. Това според него е станало без предварително обявяване и без обсъждане в Народното събрание.

Служебният премиер подчерта, че парламентът все още не е ратифицирал членството. Без ратификация България не може да стане официален член. Той допусна, че дори при одобрение темата може да стигне до Конституционния съд.

Гюров посочи и позицията на европейски държави, които виждат проблем. Според тях инициативата може да противоречи на Устава на ООН. Това прави участие на страни от ЕС трудно за защита.

ЕС вижда риск в мандата и структурата

По думите на Гюров първоначалната идея е била свързана с възстановяването на Газа след войната между Израел и „Хамас“. Той обаче твърди, че впоследствие президентът Тръмп е разширил мандата към глобални цели. Това според него изисква нова оценка.

Гюров се позова на правен анализ на ЕС. Според него са повдигнати сериозни въпроси за обхвата, мандата и структурата. Той спомена и опасения за твърде широки правомощия на председателя. По думите му липсва ясен срок на мандата.

В същото време премиерът каза, че България е искала да покаже подкрепа за план за мир в Газа. Той добави, че други части от договора вероятно ще се обсъждат в рамките на инициативата.

Отношенията със САЩ и напрежението в Близкия изток

Гюров подчерта, че добрите дипломатически отношения със САЩ остават важни. Той настоя за диалог и запазване на трансатлантическите партньорства. Според него Европа трябва да бъде по-силна и по-самостоятелна.

За ситуацията в Близкия изток служебният премиер заяви, че „сме много притеснени“. Той каза, че не е ясна крайната цел на ескалацията. По думите му Европа трябва да говори с един глас и да участва в преговорите.

Гюров заяви, че ЕС няма да се намеси директно в подкрепа на Тръмп в Ормузкия проток. Той посочи, че правилният път е връщане към преговори.

Премиерът изрази подкрепа за целта ядрената програма на Иран да бъде спряна. Той добави, че има различни начини това да стане. Един от тях са дипломатическите усилия.

Още новини в категория България