Copernicus: Черно море се затопли с 1,3°C за 50 години

Докладът отчита по-чести и по-дълги морски топлинни вълни.

Черно море е навлязло в период на устойчиво затопляне, което вече променя условията за морските организми, рибарството и крайбрежните райони. Това показват данни на турски учени и последният Ocean State Report на европейската програма Copernicus, публикуван на 30 септември 2026 г.

Проф. Локман Хакан Теджер от Университета „Намък Кемал“ в Текирдаг посочва, че температурата на черноморската вода се е повишила с около 1,3°C за последните пет десетилетия. Според него в Мраморно море увеличението е около 2,5°C, а за Егейско и Средиземно море той посочва около 1,5–2°C. Данните на Copernicus добавят втори ключов сигнал: морските топлинни вълни в Черно море стават по-чести и по-продължителни.

Морските жеги вече се мерят и под повърхността

Copernicus подчертава, че проблемът не се изчерпва със средната температура на морската повърхност. Изследователите анализират и натрупаната топлина в първите 40 метра от водния стълб. Причината е, че екстремното затопляне може да остане под повърхността, дори когато сателитната температура изглежда по-ниска.

По данни на Copernicus през 2024 г. Черно и Средиземно море са преживели рекордни по интензивност и продължителност морски топлинни вълни. В отделни ключови райони тези събития са продължили над 30 дни. Температурните отклонения на места са надхвърляли 4,6°C спрямо обичайните сезонни стойности.

По-малко кислород и натиск върху рибните запаси

Черно море е особено чувствително заради структурата си. Басейнът е силно стратифициран. По-сладките повърхностни води стоят над по-солените дълбочинни слоеве. Това ограничава вертикалното смесване и снабдяването на дълбочините с кислород.

Copernicus следи кислородния запас и дебелината на кислородния слой. Това е важно, защото голяма част от дълбоките води на Черно море естествено са без кислород. Затоплянето добавя натиск, тъй като по-топлата вода задържа по-малко разтворен кислород. Учените уточняват, че процесът зависи и от стратификацията, теченията, речния приток и биогеохимичните промени.

Промяната засяга и рибните ресурси. Научно изследване, публикувано през 2025 г. в Environmental Sciences Europe, моделира бъдещите местообитания на хамсия, сафрид, калкан, мерлуза и барбуня. То установява риск от значително свиване на подходящите зони за всички разглеждани видове. В моделите най-чувствителни са хамсията и сафридът. При тях прогнозите показват загуба на подходящи крайбрежни местообитания при продължаващо изменение на климата. Авторите предупреждават, че климатичният натиск се наслагва върху проблеми като свръхулов, замърсяване и промени в хранителната верига.

Какво означава това за Черноморието и мерките напред

Новият доклад на Copernicus отчита, че северозападната част на Черно море е сред зоните с висока интензивност на морските топлинни вълни. Анализът установява обща тенденция към увеличение на броя и продължителността на тези събития. Copernicus обръща внимание, че в Черно море циркулацията може да създаде силно затоплени слоеве под повърхността. Това остава невидимо при стандартни повърхностни измервания. Затова програмата препоръчва едновременно наблюдение на повърхностната температура и на натрупаната топлина във водния стълб.

Температурните промени имат значение и за българското крайбрежие. По-топлата морска повърхност увеличава изпарението и водната пара, която атмосферата може да получи от морето. Източникът уточнява, че развитието на силни валежи зависи и от циклони, фронтове, вятър и температурни контрасти във височина. В материала се посочва още, че през лятото на 2026 г. температурата край Южното Черноморие е достигала около 24–26°C още през юни и началото на септември. Подобни периоди удължават топлия сезон във водата. Те обаче увеличават и продължителността на топлинния стрес върху екосистемата.

По темата за морското равнище Copernicus призовава към по-голяма предпазливост при широко цитираните числа. Обзорът Sea Level Rise in Europe на Copernicus отчита средна тенденция от около 1 ± 0,8 мм годишно за целия черноморски басейн за периода 1993–2023 г. За Средиземно море стойността е около 2,5 ± 0,8 мм. Материалът отбелязва, че по-стари изследвания за различни периоди показват по-високи стойности в отделни крайбрежни райони. Рискът за конкретен плаж зависи и от местната ерозия, вълните, бурите, движението на наносите и човешкото строителство по брега.

В заключение Ocean State Report поставя сред приоритетите по-плътното наблюдение на морските топлинни вълни, както на повърхността, така и в дълбочина. Изследването за рибните видове настоява черноморските държави да координират управлението на рибните запаси и натиска върху екосистемата, вместо да действат поотделно. При Мраморно море изследванията насочват към ограничаване на азотните и фосфорните замърсители, по-добро пречистване на отпадъчните води и постоянен мониторинг на чувствителни морски райони. Тези местни мерки са разгледани като допълнение към общото намаляване на климатичния натиск зад дългосрочното затопляне на моретата.

Още новини в категория Светът