ЦПЗ „Иван Темков“ в Бургас лекува 440 000 души с 22 психиатри

Д-р Надя Желязкова предупреждава за недофинансиране, зависимости и тревожни деца.

Директорът на Центъра за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ в Бургас д-р Надя Желязкова очертава в подкаста Ф Студио на Флагман.бг как работи системата зад стените на 14-етажната сграда на бургаския психодиспансер. По думите ѝ екип от 22 психиатри обслужва район от 440 хиляди души в 13 общини, а натоварването расте допълнително през летния сезон заради туристическия поток.

Журналистът Катя Касабова разговаря с д-р Желязкова в кабинета ѝ в сградата в Морската градина. По информацията в разговора, мястото преди 1989 г. е използвано за обучение на кадри на Българската комунистическа партия. Днес там се лекуват хора с тежки психични заболявания, зависимости и тревожни разстройства. Има и детски дейности, а част от пациентите остават месеци в стационара.

22 психиатри за 13 общини и сезонен пик

Според д-р Желязкова общият персонал на центъра е 107 души, които поемат работа за голям регион. Тя подчертава, че Бургас като туристическа дестинация води до по-висок брой търсещи помощ хора през лятото, включително от други държави.

Лечебното заведение разполага с три стационарни отделения. Първото приема спешни психиатрични състояния. Второто е за лечение на тежки психични заболявания. Третото работи със зависимости и гранични състояния. На партерния етаж са дневният стационар и детските дейности. Амбулаторните кабинети осигуряват прегледи и консултации. В центъра се правят и експертни оценки за определени професии, медицински процедури и административни изисквания.

Д-р Желязкова отбелязва, че сред пациентите има и украински граждани, напуснали страната си заради войната. По думите ѝ част от тях търсят помощ за тревожност и стрес, свързани с принудителното напускане и продължителната несигурност.

Под 47 евро на ден за пациент и спор за леглата

Като един от най-сериозните проблеми д-р Желязкова поставя финансирането. По думите ѝ центърът е 100% общинска собственост, но основните средства идват от Министерството на здравеопазването по нормативен механизъм. Според нея сумата, която лечебното заведение получава за пациент на ден, е под 47 евро и трябва да покрие заплати и осигуровки, храна, лекарства, отопление, охрана, консумативи, ремонти и останалата издръжка.

Тя сравнява дела на психиатричната помощ в България с други европейски държави. По нейните данни у нас за това се отделят около 2% от здравното финансиране, а в редица страни от ЕС делът е между 6 и 9%. Според нея недостигът на средства е свързан с кадровата криза, трудностите за конкурентно заплащане и поддържането на необходимия брой легла.

Д-р Желязкова е критична към идеи за намаляване на болничните легла и отделенията, ако предварително няма осигурени социални и извънболнични услуги. По думите ѝ подобен подход би прехвърлил тежест към спешната помощ, полицията, прокуратурата и семействата.

Деменция, бездомни и синтетични наркотици в спешните случаи

Според д-р Желязкова все по-често в психиатрията се водят хора с деменция, като близките им се надяват да бъдат оставени там, въпреки че са нужни продължителна грижа и подходящо настаняване. Тя посочва, че се приемат и хора в тежко алкохолно опиянение, включително с два, три и дори четири промила, които са извършили противообществена проява. По думите ѝ при липса на отрезвители подобни случаи стигат до психиатрията. Тя добавя, че има и бездомни, за които няма кой да се погрижи, и понякога центърът ги задържа с месеци, защото няма къде да отидат.

Д-р Желязкова подчертава, че принудителното настаняване не може да стане само по желание на семейството. Според нея процедурите са уредени в закона и изискват конкретни условия, което понякога води до конфликти с близките.

Отделна трудност, по думите ѝ, са новите синтетични наркотици. Тя обяснява, че при тежки състояния лекарите виждат психичния ефект, но често не могат да определят какво точно е прието, защото в България има твърде малко токсикологични лаборатории. Според нея в такива случаи първата задача е да се овладеят симптомите и рискът за пациента и околните, а понякога се налага и реанимационна оценка.

В разговора д-р Желязкова коментира и какво родителите да наблюдават при съмнения за употреба на вещества. Тя посочва като поводи за внимание внезапна сънливост и отпадналост, рязко влошаване на успеха, отказ от досегашни занимания и необичайна промяна на социалната среда. Тя уточнява, че това не доказва употреба на наркотици, но може да е причина за разговор и професионална консултация.

По темата за смартфоните, TikTok и ChatGPT д-р Желязкова изразява професионални наблюдения за нуждата от човешки контакт и умения за разговор и съпричастност. В подкаста не се представя изследване, което да доказва пряка причинно-следствена връзка между конкретни платформи или ChatGPT и психично заболяване.

Центърът работи и с деца, като според д-р Желязкова участието на семейството е задължително, а проследяването във времето е ключово. Тя съобщава и за нов детски дневен стационар, който се подготвя.

В разговора е засегнат и проблемът с хора, които отглеждат голям брой кучета или котки в апартаменти при лоши условия. Д-р Желязкова отказва да поставя диагноза само по описание. По думите ѝ любовта към животните не е проблем, но всеки собственик трябва да спазва правилата за етажната собственост и санитарните изисквания, а институциите трябва да прилагат законовите механизми.

Като положителни промени д-р Желязкова посочва обновяването на базата. По проект, финансиран чрез Плана за възстановяване и устойчивост, са ремонтирани стаи и санитарни помещения и са подменени легла, шкафчета и част от оборудването. По думите ѝ Община Бургас е финансирала подмяна на отоплителната система и радиаторите, както и обновяване на асансьорната уредба, като тя очаква процедурата да приключи до края на януари.

Още новини в категория Новини от Бургас