Денят на билките: Какви са най-важните обичаи на Еньовден

Еньовден е сред най-разпознаваемите летни празници в България. В народния календар той е свързан с билките, росата и изгрева. В църковната традиция денят отбелязва Рождество на св. Йоан Кръстител – Предтечата на Христос. Празникът идва с ясни правила. Много от обичаите се правят преди слънцето да изгрее.

Рождество на св. Йоан Кръстител: историята на Захарий и Елисавета

Според преданието, в дните на цар Ирод в Юдея живял свещеникът Захарий. Съпругата му Елисавета била в напреднала възраст. Двамата нямали деца. Те се молели Бог да им даде син.

Свещениците в Йерусалимския храм служели на смени. Длъжностите се разпределяли с жребий. При едно от служенията на Захарий му се явил архангел Гавраил. Той му съобщил, че Елисавета ще роди син. Според текста, „мнозина ще се зарадват“.

Когато дошло време, Елисавета родила. На осмия ден трябвало да кръстят детето. Майката казала, че името му ще е Йоан. Близките се учудили, защото в рода нямало такова име. Захарий написал: „Йоан му е името“. След това възхвалил Бога и пророкувал, че детето ще подготви пътя за Господа.

В разказа се посочва и укриването на Елисавета и детето по време на гоненията. По-късно Йоан израснал в пустинята. Той се явил пред хората като Предтеча. Започнал да кръщава във водите на река Йордан.

Еньовден и 77 и половина билки: какво повелява обичаят

Народът нарича деня Еньовден. Обичаите са свързани с култа към Слънцето. Важното правило е едно. Ритуалите се правят преди изгрев.

Най-известният обичай е брането на билки. В него участват млади моми, жени, баячки и знахарки. Според поверието броят трябва да е 77 и половина. Седемдесет и седем лекуват конкретни болести. „Половинката“ е за болест без име. Тя се бере със затворени очи.

Събраните билки се правят на китки. Връзват се с червен конец. Броят им се равнява на хората в семейството. Китките пренощуват навън. На сутринта се гледа как изглеждат. Това се тълкува като знак за здравето през годината.

Останалите билки се използват за Еньовски венец. През него минават всички за здраве. Билките се пазят и се ползват през цялата година.

Любовни отвари, ладуване и „танцуващото слънце“

Поверията добавят още пласт към деня. Смята се, че билките и цветята имат и „магическа“ сила. Те се свързват с любовни ритуали. В текста се посочват вратига, тъжец, комунига, пелин, дилянка, тинтява и чернотрън. На тях се приписва помощ срещу тъга от несподелена любов.

Според традицията се приготвят любовни отвари. Това става в нови глинени съдове и на бавен огън. На Еньовден се изпълнява и ладуване. Главна роля има „Еньовата буля“. Тя е 3–4-годишно момиче, най-малкото в семейството. Обличат я в булчински дрехи. Момите я носят по нивите за плодородие. Думите ѝ се приемат като предсказания.

След обиколката идва гадаенето за женитба. Китки с пръстенчета се поставят в „мълчана вода“ от предната вечер. Съдът пренощува навън. Детето вади китките една по една. През това време се пеят песни за женитба.

Вярва се, че след Еньовден слънцето тръгва към зимата. Преди това „се къпе“ в реките. Водата се смята за лековита. Росата също има специална сила. Затова много хора стават преди изгрев. Те се къпят в река или в роса. „Танцуващото слънце“ на изгрев се тълкува като знак за благополучие.

Имен ден празнуват: Енчо, Еньо, Яни, Янимира, Янита, Янко, Янизара, Янимир, Янислава, Янислав, Биляна, Деяна, Диян, Дияна, Диана.

В църковния календар се отбелязва и св. Никита, епископ Ремесиански (поч. около 420 г.).