Енергийна бедност в България: Осем области са най-засегнати

Нов анализ на WWF и БАН показва къде токът и отоплението тежат най-много. Експертите настояват за диференцирано финансиране, което може да удвои броя на обновените жилища.

Нова Национална карта на енергийната уязвимост показва къде домакинствата в България плащат най-трудно сметките си за ток и отопление. Данните са изготвени от WWF България и Института за икономически изследвания към БАН, и са цитирани от БНР.

В осем области делът на хората, които отделят голяма част от доходите си за енергия или изпитват сериозни затруднения при плащане, е най-висок. Сред посочените региони са София, Разград, Велико Търново, Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен.

Какво мери картата и защо е важна

Подобен анализ се прави за първи път у нас. Картата оценява енергийната уязвимост чрез няколко показателя. Сред тях са нуждите от енергия, социалната уязвимост и субективното усещане за енергийна бедност.

Към тях е добавен и индикатор, който досега не е бил изследван системно в България. Това е прекомерната зимна смъртност. Според експерта по климат и енергия към WWF България Теодора Пенева картата осветява „дълго подценявани структурни проблеми“ в национални и местни политики.

Ниските доходи блокират инвестициите в енергийна ефективност

По думите на Пенева основният фактор за енергийната бедност остават ниските доходи. Много домакинства нямат ресурс да инвестират в енергийна ефективност. Това включва изолация, дограма и по-икономично отопление.

На този фон данните за обновяването на жилищния фонд са показателни. Около 8% от многофамилните сгради са минали през саниране по национални програми.

При еднофамилните къщи картината е още по-тежка. Там почти липсват програми за обновяване. Именно в къщи живеят около две трети от енергийно бедните домакинства. При хората в блокове делът е по-нисък, между 20% и 24%.

Нов модел за саниране: повече сгради със същия ресурс

Експертите обсъждат промяна в подхода. Възможен вариант е диференцирано финансиране, вместо пълна безвъзмездна помощ за всички.

Според Теодора Пенева, ако не се дава 100% грант за всяка сграда, същият бюджет може да покрие приблизително двойно повече жилища. Идеята е помощта да се насочи по-точно към нуждите. Най-бедните домакинства могат да получават пълно финансиране. За хората със средни доходи се предлага комбиниран модел. Той включва частични грантове и достъпни кредити с ниска или нулева лихва. Така може да се финансира подмяна на дограма и отоплителни системи.

Експертите предупреждават и за друг риск. Средната класа не може да бъде игнорирана, защото около 70% от населението е с доходи под средното ниво. Според тях политиките трябва да станат дългосрочна стратегия. Те не бива да зависят само от европейски програми.

Активна жилищна политика със социална насоченост би могла да намали неравенствата. Тя може да направи домакинствата по-устойчиви при бъдещи ценови шокове на енергията.

Още новини в категория България