Хеликоптерът бил на 3–5 минути от катастрофата на „Тракия“, но наредба го оставила на земята

Планинският спасител Красимир Стоянов твърди, че въздушната линейка не може да излети без първа оценка от наземен екип – процедура, която може да струва живот при тежки травми.

Тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ край Ямбол, при която загинаха трима души, сред тях и две деца от школата на „Славия“, извади на показ сериозен проблем в системата за спешна помощ по въздух. Вместо въздушната линейка да тръгне веднага, транспортирането по въздух е станало едва на следващия ден. Това постави въпроса дали HEMS у нас работи така, както обществото очаква.

В ефира на „Здравей, България“ планинският спасител Красимир Стоянов описа нормативна процедура, която според него блокира бързата реакция. Той заяви, че при тежки катастрофи хеликоптерът не може да излети самостоятелно към мястото. Това важи дори при сигнали за много пострадали.

Защо хеликоптерът не тръгва веднага

По думите на Стоянов първо трябва да пристигне наземна линейка. Екипът ѝ прави оценка на място. След това се подава заявка през 112 към Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха.

Така се губи време в комуникация между структури. При тежки травми минутите често са решаващи. Спасителят подчерта, че правилото се прилага и в труднодостъпни райони.

„Бил е на три до пет минути“

Стоянов заяви, че дежурният медицински хеликоптер в базата в Сливен е бил достатъчно близо. По думите му машината е могла да стигне до мястото за 3 до 5 минути.

Аутобанът е бил блокиран и отцепен. Това е създало условия за кацане директно на пътното платно. Според него у нас „първични мисии“ на магистрала на практика не се изпълняват.

Той допълни, че екипите на HEMS следят сигналите в реално време. Пилотите могат да започнат подготовка. Те обаче чакат разрешение от земята.

Къде е проблемът и какво може да се промени

В конкретния случай наземният екип е преценил, че не е нужна незабавна евакуация по въздух. Стоянов настоя, че медицинските екипи на борда са добре обучени. Според него те могат да започнат ключови манипулации още на терен. Това би намалило нуждата от забавени превеждания между болници.

Източници, цитирани в текста, посочват Министерството на здравеопазването като институция, която трябва да промени правилата. Наред с регулациите остават и други ограничения. Споменати са недостиг на пилоти и бавно изграждане на инфраструктура.

По план хеликоптерите е трябвало да са осем. Към момента напълно работещи оперативни бази има в София и Сливен. Това ограничава покритието и скоростта на реакция в други региони.

Още новини в категория Позиция