ИПИ: Работниците от трети страни остават под 2%

Данните не показват натиск върху заплатите и изместване на местни кадри.

Наличните данни не показват отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни. Това е изводът в нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри. Според ИПИ регионалните и професионалните несъответствия означават, че местният трудов резерв трудно може сам да покрие търсенето.

Броят на чуждестранните работници расте, но остава малък

През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 хил. потенциални назначения през следващите 12 месеца. Това е с около 12% по-малко спрямо предходната година, но остава много над наличното предлагане на труд, посочва ИПИ.

От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4% и 6%, или около 140–165 хил. души. В София тя трайно е под 2%. В област Бургас туризмът формира силен сезонен пик на свободните места.

Анализът дава пример и с област Благоевград. Там се отчита едновременно висока безработица и високо търсене на работници. Според ИПИ това е сигнал за разминаване между уменията и териториалното разпределение на търсещите работа и нуждите на фирмите. Като възможно обяснение са посочени и условията и заплащането, които не привличат кандидати.

По данни на Евростат към края на 2025 г. в България има около 29 хил. граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост. Това е почти пет пъти повече спрямо 2020 г. ИПИ отбелязва, че дори при по-високите оценки на Агенцията по заетостта – 49 хил. разрешителни за годината, над 18 хил. от които за сезонна заетост – делът на чуждестранните работници остава под 2% от общо 2,9 млн. заети в страната.

Сезонната заетост е концентрирана в туризма

Най-подробни са данните за краткосрочната сезонна заетост. През 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа на граждани от трети страни. Повече от половината са в област Бургас – 8 066, следвана от Варна – 3 022. ИПИ посочва, че най-често срещаните позиции са в хотелиерството и ресторантьорството.

Регионалните данни, цитирани в анализа, не потвърждават хипотезата, че сезонните работници изместват местните. Според ИПИ областите с най-голям дял на заети чужденци по този механизъм не са тези с най-силен спад на заетостта.

Не се вижда и връзка между дела на сезонните работници и ръста на заплатите на областно ниво. В област Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната. Заетостта там се възстановява след дъното по време на пандемията, отбелязва ИПИ.

Данните не показват натиск надолу върху заплатите

ИПИ посочва, че заплатите в хотелиерството и ресторантьорството нарастват с близо 110% между 2020 и 2025 г. Това е сред най-високите темпове по отрасли, макар че възнагражденията в сектора остават ниски.

Според анализа динамиката на заплатите, безработицата и заетостта по региони до голяма степен опровергава тезата, че сезонното наемане ясно потиска заетостта и заплатите на българските работници.

ИПИ отбелязва и изводи от част от европейските изследвания, разгледани в анализа. В Чехия големият приток на украински бежанци не води до съществена промяна в заетостта и безработицата на местните. В Дания имигрантите ускоряват преминаването на част от местните работници към по-малко ръчен труд и по-комплексни дейности.

Местният трудов потенциал намалява, недостигът остава

Анализът подчертава, че активирането на местни лица извън заетост остава важно. ИПИ добавя, че свободният ресурс не може да се мери само с броя на безработните или неактивните. Сред младите има значителна неактивност, но част от тях учат. Други срещат здравни, семейни или регионални ограничения при връщане на пазара на труда.

ИПИ цитира прогнози на Националния статистически институт (НСИ). Те сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души днес до 3,1 млн. през 2050 г. При тази тенденция недостигът на кадри вероятно ще се засилва, особено в секторите и регионите с текущи затруднения.

На този фон привличането на работници от трети страни може да бъде част от отговора на недостига, наред с активирането и квалифицирането на местния трудов потенциал, заключава Институтът за пазарна икономика.

Още новини в категория България