Иван Манчев защити цените в ресторантите с ДДС и разходи

Eurostat и НСИ показват: по-евтино от ЕС, но поскъпването е реално

Иван Манчев постави отново спорната тема за скъпотията в българските ресторанти. Известният готвач защити сектора с аргументи за 20% ДДС, растящи разходи за труд и разлика с цените в Западна Европа. Данните на Eurostat и НСИ обаче показват, че част от твърденията му се подкрепят от статистиката, а други изискват уточнение.

Eurostat: България е по-евтина, но цените растат

По данни на Eurostat за 2025 г. ценовото равнище в категорията ресторанти и хотели в България е 55,7 при средно 100 за Европейския съюз. За сравнение Германия е на 108,4, Италия на 110,8, Франция на 116, а Дания на 142. Това означава, че като абсолютни нива България остава значително по-евтина от голяма част от Западна Европа.

Това сравнение обаче измерва цената като стойност, а не тежестта ѝ върху семейния бюджет. В материала се посочва, че по-ниските доходи у нас правят ресторанта „по-скъп“ като усещане, дори когато номинално е по-евтин от Милано или Париж.

Паралелно с това има и обективен натиск нагоре. Хармонизираният индекс на Eurostat за България в ресторанти и хотели достига 114,81 през август 2026 г. при база 2025 г. = 100. Това показва осезаемо поскъпване в рамките на годината и подкрепя тезата, че клиентите реално усещат покачването.

ДДС: 20% за ресторантите, 9% за хотелите

Аргументът на Манчев за ДДС стъпва на факт. Ресторантьорските услуги в България са на стандартната ставка 20%, след като временните 9% изтичат в края на 2024 г. Хотелското настаняване остава с 9% ставка. Така две близки части на туристическия сектор попадат в различно данъчно третиране.

В текста се подчертава и важно уточнение. Твърдението, че навсякъде в Западна Европа ДДС е между 6% и 9%, не е точно като универсално правило. Посочени са примери с различни намалени ставки: Германия прилага 7%, Испания и Италия 10%, Франция също използва 10% за голяма част от услугите. Изводът е, че тезата за по-тежко облагане в България спрямо много конкуренти е защитима, но формулировката, че само тук е 20%, е прекалено категорична.

Материалът поставя и отделен въпрос: ако ДДС отново стане 9%, дали цените ще паднат. Отбелязано е, че периодът с намалена ставка не дава гаранция за по-евтино меню, защото ефектът може да отиде в заплати, инвестиции или марж.

Труд и сезон: твърденията за заетите и „катастрофата“ се разминават

Манчев посочва, че около 38% от приходите отиват за заплати при около 25% средно за Европа. В материала се уточнява, че няма публична официална статистика на НСИ или Eurostat, която да потвърждава точно тези стойности като средни за целия сектор. Подчертано е и че показателят варира силно според типа заведение, сезон и град.

Официалните данни обаче потвърждават проблем с труда. През първото тримесечие на 2026 г. хотелиерство и ресторантьорство е най-нископлатената икономическа дейност у нас със средна брутна заплата около 870 евро месечно. Секторът е описан и като такъв с хроничен недостиг на кадри и наемане на сезонни работници от трети държави.

Корекция има и по темата за заетостта. Според НСИ през март 2026 г. на трудов договор в сектора са около 106 хил. души, а анализ на Министерството на туризма отчита около 147 500 заети през 2024 г. По-големи числа са възможни само при включване на косвено свързани дейности като транспорт, търговия и развлечения.

Най-голямото разминаване е при оценката за сезона. Манчев говори за 30–40% спад на туристите и „катастрофален“ сезон. В текста се посочва, че официалните данни не показват подобен срив за целия сектор. Министерството на туризма отчита над 11 млн. нощувки и над 3 млн. туристи за периода май–юли, а приходите от нощувки са нараснали с 13% спрямо предходната година. През юли нощувките спадат с 5,4%, но приходите растат с 11,4%, което показва модел на по-високи цени при по-слаб обем.

Материалът обобщава, че спорът не е само за цените. Сблъскват се по-ниски доходи и растящи разходи за бизнес, както и очаквания за качество срещу платена сметка. В тази рамка намаляването на ДДС може да помогне, но не решава само по себе си кадровия дефицит и въпроса за стандарта на услугата.

Още новини в категория Новини от Бургас