„Маркет Линкс“: „Прогресивна България“ води преди изборите

Изследването отчита висока готовност за гласуване, но и сериозен дял избиратели, които все още не са решили кого да подкрепят.

Оспорвана надпревара и неясен изход от изборите показва ново национално проучване на „Маркет Линкс“, реализирано съвместно с bTV. Данните са събрани малко преди старта на предизборната кампания.

„Прогресивна България“ излиза напред

Според резултатите формацията, свързвана с Румен Радев – „Прогресивна България“, заема първото място с 21,1% подкрепа.

На второ място остава ГЕРБ с 18,6%. Разликата между двете формации е малка и показва реална конкуренция за лидерската позиция.

Третата позиция е за ПП–ДБ с около 12%.

Кои влизат в парламента

Над изборната бариера от 4% попадат още ДПС с 7,2% и „Възраждане“ с 4,9%.

Под прага остават БСП–ОЛ с 3%, МЕЧ с 2,8% и „Величие“ с 2,7%.

Това означава, че съставът на бъдещия парламент може да бъде сравнително ограничен, ако тези резултати се запазят.

Много колебаещи се избиратели

Социологът Добромир Живков посочва, че ключов фактор остава големият брой хора, които все още не са решили за кого да гласуват.

Според него именно тази група може да обърне резултата в последния момент.

Той отбелязва, че доверието към „Прогресивна България“ е спаднало спрямо предходното проучване през февруари.

Разминаване с други проучвания

Живков обясни, че различията с резултати на други социологически агенции се дължат основно на различна методология.

По думите му различните подходи в измерването на нагласите могат да доведат до видими разлики, без това да означава грешка.

Възможен натиск върху протестния вот

Социологът посочи, че се наблюдава конкуренция за протестния вот. Появата на нови политически субекти може да разпилее подкрепата.

Като пример той даде формацията „Сияние“, която може да привлече част от недоволните избиратели.

Висока активност, но ниско доверие

Проучването показва, че над 50% от анкетираните заявяват готовност да гласуват. Това поставя под въпрос тезите за демобилизация на избирателите.

В същото време доверието в Народното събрание остава ниско.

Подкрепата за служебния кабинет „Гюров“ е близка до стартовите нива на предходното управление, което показва относителна стабилност, но без силен обществен ентусиазъм.

Данни за изследването

Проучването е проведено сред 1006 пълнолетни граждани в периода 7–15 март 2026 г.

Използвани са комбинирани методи – пряко лично интервю и онлайн анкета, което дава по-широка картина на обществените нагласи.

Още новини в категория България