МВФ бие тревога: Войната в Близкия изток може да върне инфлацията през петрола

Кристалина Георгиева предупреждава, че трайно поскъпване на петрола с 10% може да добави 0,4 пункта към глобалната инфлация и да принуди правителства и централни банки да преосмислят плановете си за 2026 г.

Кристалина Георгиева отправи остро предупреждение за нови инфлационни рискове. Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) посочи, че ескалацията в Близкия изток може да удари световната икономика през цената на петрола.

По данни, цитирани от Ройтерс, Георгиева заяви, че 10% увеличение на цените на петрола, ако се задържи през по-голямата част от годината, би повишило глобалната инфлация с около 40 базисни пункта. Това се равнява на 0,4 процентни пункта.

Изявлението беше направено по време на симпозиум в Токио, организиран от финансовото министерство на Япония. На форума се събраха финансови лидери от Г-7 и азиатски държави. Централната тема беше как икономиките да изграждат устойчивост срещу външни сътресения.

„Мислете за немислимото“: сигналът от МВФ.

„Виждаме как устойчивостта отново е подложена на изпитание от новия конфликт в Близкия изток“, каза Георгиева. Тя добави и директен съвет към политиците: „Мислете за немислимото и се подгответе за него“.

Предупреждението идва в чувствителен момент. Световната икономика едва започна да излиза от инфлационния шок след пандемията и войната в Украйна. Ново напрежение в ключов енергиен регион увеличава риска от нова вълна на поскъпване.

Петролът отново е слабата точка на веригата.

Петролът е директен канал за прехвърляне на шокове към потребителите. По-скъпите горива оскъпяват транспорта. Оскъпяват и производството. Така цените стигат до магазините и до услугите.

На този фон 40 базисни пункта изглеждат ограничени като число. Но при глобална икономика това означава реални разходи. Ударът се разпределя върху домакинства и бизнес. Това може да промени планове за потребление, инвестиции и заетост.

Новата ескалация: риск за енергията и прогнозите за 2026 г.

Геополитическото напрежение вече се очертава като водещ фактор за несигурност. През последните месеци МВФ нееднократно подчертаваше нуждата от фискална дисциплина. Фондът настоява и централните банки да са предпазливи при понижаване на лихвите.

В текста е описана ескалация, която навлиза в остра фаза на 28 февруари 2026 г. Тогава Израел, подкрепен от САЩ, нанася въздушни удари по обекти в Иран. Иран обявява „открита война“ срещу израелски и американски интереси в региона.

Към 9 март 2026 г. конфликтът, според описанието, обхваща над десет държави. Съобщава се за атаки с дронове и ракети в Персийския залив и за удари по петролна инфраструктура. На преден план излиза и рискът за Ормузкия пролив.

Ако енергийните доставки бъдат затруднени, ефектът няма да остане регионален. Той може да се превърне в глобален ценови натиск. Това би принудило правителства и регулатори да преразгледат икономическите си сценарии за 2026 г.

Още новини в категория Светът