Ново проучване: „Прогресивна България“ води, шест партии влизат в парламента

Изследване на „Сова Харис“ за „Труд news“ показва нова конфигурация на политическата подкрепа. „Прогресивна България“ е първа сила, а единствените политици с положителен личен рейтинг са Румен Радев и Илияна Йотова.

Шест политически формации биха влезли в парламента, ако изборите се проведат сега. Това показва национално представително изследване на социологическата агенция „Сова Харис“, направено за „Труд news“.

Лидер в проучването е „Прогресивна България“. ГЕРБ-СДС запазва стабилна позиция като втори политически полюс. Подкрепата за ПП–ДБ остава без сериозно движение.

БСП е малко над 4-процентната бариера и според изследването също би влязла в следващото Народно събрание.

Проучването е проведено между 7 и 12 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани. Методът е стандартизирано интервю лице в лице в дома на респондента. Максималната статистическа грешка е 3,1% при 95% вероятност.

Шест партии в парламента, една остава близо до бариерата

Според данните в следващия парламент биха попаднали „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, ДПС НН, „Възраждане“ и „БСП за България“.

Особено внимание се обръща на резултата на БСП. Подкрепата за партията е малко над изборната бариера. Партия МЕЧ остава близо до прага, но не успява да го премине.

Изследването отчита и подкрепа за коалиция „Сияние“. Проектът се позиционира като алтернатива на политическото статукво.

Според анализа потенциал за ръст има при „Възраждане“, „Сияние“, БСП и МЕЧ. При други формации като ДПС НН, ИТН и „Величие“ тенденцията е по-скоро към спад.

Радев и Йотова с положителен личен рейтинг

Единствените политици с положителен баланс между доверие и недоверие са президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Според анализа Радев успява да запази отношението към себе си, въпреки промяната в политическата си позиция през последните години. За Йотова се отбелязва, че тя остава в ролята на институционален балансьор.

Впечатление прави и доверието към служебния премиер Андрей Гюров. То е по-високо от доверието към част от лидерите на политическия кръг, с който често е свързван.

Изследването очертава и структурна промяна в политическата система. „Прогресивна България“ води убедително. ГЕРБ-СДС остава стабилен втори център. Според авторите това може да възстанови двуполюсния модел в българската политика.

Парламентът остава институцията с най-ниско доверие

Данните показват сериозен проблем с доверието към институциите. Най-ниски оценки получава Народното събрание.

По-високо доверие се дава на институции, които хората възприемат като по-стабилни и по-далеч от ежедневните политически конфликти. Сред тях са Българската православна църква, президентството, армията и полицията.

Ниското доверие към парламента се обяснява с усещането, че той се е превърнал в основна трибуна на предизборната борба. Според анализа това е и сигнал за проблеми, свързани с последните конституционни промени.

Ниски остават и оценките за прокуратурата и съдебната система. Това се тълкува като съмнение в ефективността и справедливостта на правосъдието.

Икономическите проблеми са водеща тревога

Най-сериозният проблем за хората остава икономическата ситуация. Високите цени и инфлацията доминират в обществените нагласи.

Сигурността и предвидимостта също са сред важните теми за избирателите. В същото време има силен скептицизъм, че изборите ще доведат до стабилно управление.

Делът на песимистите е по-голям от този на оптимистите. Голям остава и броят на хората, които не могат да дадат категорична оценка.

Обществото е разделено по външнополитическите теми

По темата за войната в Украйна преобладава подкрепата за бързо дипломатическо решение. Повече от половината анкетирани подкрепят незабавни преговори, дори ако трябва да бъдат отчетени и руски искания.

По-малка част от хората смятат, че преговорите трябва да започнат след подобряване на позициите на Украйна.

По отношение на Русия най-голям дял от анкетираните подкрепят балансиран подход. Това означава спазване на санкциите на Европейския съюз, но и запазване на работещи отношения.

Част от хората са против санкциите, а по-малък дял подкрепя максимално дистанциране от Москва.

Прогноза за активност около 55%

Според изследването избирателната активност може да достигне около 55%. Това означава малко под 3 милиона гласуващи.

Около 2,5 милиона души заявяват, че вече са решили за кого ще гласуват. Около 1 милион имат намерение да гласуват, но все още се колебаят.

Тази група може да окаже влияние върху крайния резултат. Опитът на агенцията обаче показва, че част от колебаещите се не стигат до урните.

Според анализа протестите могат да променят тази динамика. В същото време се отчита, че напрежението и несигурността постепенно изместват протестния вот като водещ фактор.

Още новини в категория България