Парламентът одобри покупката на още пет IRIS-T за 1,1 млрд. евро

Проектът се разширява до шест ПВО комплекса и се финансира по SAFE.

Народното събрание одобри на 15 октомври инвестиционния проект за разширяване на противовъздушната отбрана. Така България ще придобие още пет германски зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM, като проектът вече обхваща общо шест комплекса. Според БТА и БНР решението е подкрепено от всички парламентарни групи, с изключение на „Възраждане“, които са гласували против.

Общата стойност на двата етапа достига 1 106 466 933 евро, като финансирането е предвидено по европейския инструмент SAFE.

Какво включва пакетът за новите комплекси

Според одобрения проект покупката не е само за пускови установки. Тя включва оборудвани зенитно-ракетни комплекси, управляеми ракети, гаранционно обслужване и първоначална логистична поддръжка.

Предвидени са и инфраструктурни дейности. Те са за експлоатацията, съхранението и техническото обслужване на въоръжението.

Актуализацията на първия договор предвижда замяна на планиран мултисензорен тракер с друго оборудване. Според информацията това съкращава сроковете за доставка. След корекцията стойността на първия етап намалява от 182 114 311 на 180 605 928 евро.

Следващи стъпки: споразумение с Германия и промяна по договора

Правителството вече е одобрило проекта на програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия. На 14 октомври Министерският съвет е упълномощил министъра на отбраната Димитър Стоянов да го подпише след парламентарното одобрение. Документът подлежи на последваща ратификация.

По данни от материала реализирането на проекта изисква и изменение на договора с германския производител Diehl Defence.

Включването на допълнителните системи е насочено към увеличаване на способностите на Военновъздушните сили да противодействат на заплахи от въздуха.

Дебатът: изтребители, антидрон защита и Черно море

Министърът на отбраната Димитър Стоянов е защитил необходимостта от инвестицията с променената обстановка за сигурност в Европа. Той е подчертал, че противовъздушната защита не трябва да се основава само на бойната авиация. По думите му са нужни и наземни ракетни системи.

Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС е поставил акцент върху продължителните процедури по придобиване на съвременно въоръжение, които преминават през мандатите на няколко правителства. Димо Дренчев от „Възраждане“ е поискал по-ясни отговори за финансовите параметри, начина на плащане и очакваните срокове за доставка.

В дебата е засегната и темата за защита срещу безпилотни летателни апарати. Иво Цанев от ДПС е настоял да се търси разширяване на покритието на антидрон системите. Той е предупредил срещу икономии чрез изключване на отделни модули.

Ивайло Мирчев от „Демократична България“ е поставил акцент върху сигурността в Черно море. Той е поискал по-тясно взаимодействие между България, Турция и Румъния в рамките на НАТО. Мирчев е призовал и за засилено радиолокационно наблюдение, както и за допълнителни съюзнически способности по черноморското крайбрежие.

В одобрения инвестиционен проект е записано и проучване на възможностите за придобиване на безпилотни системи към новите ракетни комплекси.

Още новини в категория България