Политическото напрежение около „Киевската декларация“: Външният министър отрече нови ангажименти за България

Велислава Петрова заяви, че в Киев не е подписван международен документ и че страната не влиза в „Коалицията на желаещите“. София обясни и резервите си по част от новите санкции срещу Русия.

Политическото напрежение около т.нар. „Киевска декларация“ не стихва. В последните дни партии и коментатори поставиха въпрос дали България е поела нови международни задължения след срещата в украинската столица.

В интервю за „Събуди се“ по NOVA министърът на външните работи Велислава Петрова отхвърли тази теза. Тя заяви, че в Киев не е подписван международен документ. По думите ѝ България не е поемала нови правно обвързващи ангажименти.

Петрова определи текста като политическа декларация в рамките на неформален формат. Такива формати са използвани и от предишни български правителства. Според нея те съдържат общи послания. Те не създават правни последици.

Министърът подчерта, че конкретни ангажименти България поема в рамките на ЕС и НАТО. Там решенията минават през утвърдени процедури. Изискват се официални решения и одобрения.

„Коалицията на желаещите“: София казва „не“

Един от най-спорните елементи в публичния дебат е т.нар. „Коалиция на желаещите“. Инициативата обединява държави, които подкрепят Украйна с различни форми на съдействие.

Петрова заяви, че декларацията не задължава България да участва в този формат. Тя напомни, че всяка държава сама решава в кои инициативи да се включи. По думите ѝ позицията на правителството е ясна. България не предвижда участие към този момент.

Министърът посочи, че страната е присъствала на отделни срещи. Това не е водило до практически ангажименти. Не е предоставяна и безвъзмездна военна помощ.

Петрова предупреди, че в публичното пространство се наслагва внушение за промяна на геополитическата ориентация. Според нея това не отговаря на фактите.

Резервите по санкциите: патриарх Кирил и Софийското метро

В интервюто беше засегнат и 21-вият пакет санкции на ЕС срещу Русия. Петрова обясни защо България е поискала резерви по част от мерките.

По темата за включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък министърът заяви, че ефектът би бил предимно символичен. Според нея това не би нанесло реален икономически удар. Мярката може да бъде използвана и за антиевропейска пропаганда.

Петрова коментира и случая с руския бизнесмен Искандар Махмудов. Резервите на България, по думите ѝ, са свързани с нуждата да се гарантират доставки на резервни части за Софийското метро. Тя подчерта, че решението е взето след експертни оценки. Имало е и координация между министерства. Според нея това не е политически компромис.

Крим и пътят към мир: три опори на българската дипломация

Попитана за предишни изказвания на премиера Румен Радев относно Крим, Петрова заяви, че по международното право полуостровът принадлежи на Украйна. Тя настоя за разграничение между правния статут и фактическата ситуация на място.

Министърът очерта и три направления за усилия за мир. Първото е подкрепа за Украйна. Второто е ефективни икономически санкции срещу Русия. Третото са активни дипломатически действия в рамките на ЕС и НАТО. По думите ѝ трите трябва да вървят едновременно.

Петрова добави, че България трябва да води по-инициативна външна политика. Тя трябва да се основава на националния интерес. Според нея страната има роля за енергийната сигурност в региона. Може да помогне и логистично при енергийни доставки към Украйна преди зимата.

В края на интервюто министърът поздрави българските дипломати по повод Деня на дипломатическата служба. Тя благодари за работата им в защита на националните интереси.

Още новини в категория Позиция