ПП и ДБ искат пълна забрана на хазартната реклама в Бургас

Проектите махат курортните изключения, но онлайн рекламите остават проблем.

Две години след обявената като окончателна забрана на хазартната реклама, в парламента се появяват нови предложения за още по-широка забрана. Този път целта е ограничението да обхване телевизия, радио, печат, интернет и социални мрежи, както и външна реклама. Според внесените идеи НАП трябва да получи по-активна роля в контрола, включително за онлайн средата. В текста е поставен и въпросът какво ще означава това за Бургас и Южното Черноморие, където хазартът присъства в туристическото предлагане.

Какво предлагат ПП, ДБ и правителството

В началото на септември депутати от „Продължаваме промяната“ са внесли законопроект, който предвижда забрана на хазартната реклама във всички основни канали: телевизия, радио, печат, интернет, социални мрежи, както и върху билбордове, фасади, екрани, спирки и брандирани автомобили.

Предвидените санкции са от 75 000 до 150 000 евро и за оператора, и за този, който показва рекламата. По текста остават две изключения: тиражите на Спортния тотализатор и лога върху екипите на отбори за възрастни, с размер до 10 на 10 сантиметра.

Венко Сабрутев добавя идея за платформа, през която гражданите да подават сигнали до НАП. Божидар Божанов и Ивайло Мирчев от „Демократична България“ предлагат НАП да следи автоматично онлайн рекламите и да може да спира цели рекламни мрежи.

На 23 септември правителството е обявило собствен проект за пълна забрана. В него остава само рекламата върху спортни екипи и спортни съоръжения. Асен Василев веднага е заявил, че и това изключение трябва да отпадне.

Какво се случи с „забраната“ от 2024 г.

На 30 април 2024 г. парламентът е приел със 198 гласа „за“ забрана на хазартната реклама в телевизии, радиа, вестници и сайтове. В материала се посочва, че предложенията на Божанов за онлайн хазарта са били добавени между първо и второ четене.

Според Божанов днес същият закон не се спазва. В текста е поставен въпросът защо нова, още по-строга забрана, от част от същите политически участници, би дала резултат, ако първата не е проработила.

Какво означава за Бургас и Южното Черноморие

През 2024 г. законът е направил изключение за външната реклама в националните курорти и в зона до 30 км от граничните пунктове. За Южното Черноморие това е означавало Слънчев бряг, Несебър, Созопол и Малко Търново, където хазартът се описва като част от предлагането към чуждестранни туристи.

Новите предложения премахват това изключение. Така рекламата върху фасади, екрани и спирки също попада в забраната.

В материала се твърди, че „Нефтохимик“ и бургаските клубове ще загубят възможността за пълноценен спонсор от бранша, а местните медии ще загубят рекламодател. В същото време се поставя тезата, че туристът в Слънчев бряг ще продължи да вижда реклами на нелицензирани оператори в телефона си, защото българските институции не могат да ги спрат.

Какво може НАП и къде идва проблемът с интернет

Текстът прави разграничение между контролируемото в България и автоматичното разпространение онлайн. Посочва се, че билборд в Бургас може да бъде свален, а българска телевизия може да спре клип.

Но рекламите в YouTube, Google, Instagram, TikTok и чуждестранните стрийминг платформи се показват автоматично от сървъри извън България. Дадени са примери със спонсорства в международни турнири като Шампионската лига, както и със Лигата на нациите по волейбол, където присъства 1xBet, описан като оператор без лиценз в нито една страна от ЕС, който въпреки това приема залози от българи.

Описано е и как нелегалните сайтове от черния списък на НАП сменят домейна. Според материала забраната удря основно лицензирания сектор, който плаща от тази година 25% данък върху приходите си и рекламира в български медии.

Брюксел, платформите и рискът от блокиране

В текста се посочва, че Актът за цифровите услуги на ЕС (DSA) забранява държавите да задължават платформите да следят всичко публикувано при тях. Допълва се, че надзорът над YouTube, Facebook, TikTok и Google е на Европейската комисия, а не на НАП.

Даден е и пример, че Европейският съд по правата на човека е осъдил Турция за блокиране на Google Sites и YouTube заради отделно съдържание. В материала се прави връзка, че идеята за сваляне на цели рекламни мрежи може да води в подобна посока, като се твърди, че сметката би била за държавата.

Кой печели според аргументите в текста

Авторовата теза е, че от подобна забрана не печелят нито децата, които продължават да гледат YouTube, нито бюджетът, който губи приходи от легалния сектор, нито бургаският туризъм и местните медии. Според текста печелят офшорни сайтове без лиценз и политици, които получават повод да прехвърлят вина върху НАП и Министерството на финансите.

В края се отбелязва и аргументът на привържениците на забраната, че рекламата увеличава търсенето на хазарт и че защитата на децата е по-важна от приходите на бранша. Материалът поставя въпроса дали закон, който трудно се прилага в интернет, реално защитава някого или просто изглежда добре на брифинг.

Още новини в категория Новини от Бургас