БЪЛГАРИЯ

Радев запазва данъчния модел до 2030 г.: Без прогресивно облагане и без промяна на ДДС

12 август 2026 преди 1 ч

Правителството не предвижда преминаване към прогресивно облагане и запазва ДДС на 20%. Програмата обаче не уточнява дали ставката на плоския данък може да бъде променяна, докато за бизнеса се подготвят нови данъчни стимули и облекчения.

Правителството, оглавявано от премиера Румен Радев, не планира промяна на основния данъчен модел в България.

В управленската програма до 2030 г. не е заложено преминаване от плосък към прогресивен данък. Така кабинетът запазва действащия пропорционален модел на облагане както за гражданите, така и за бизнеса.

Решението идва на фона на препоръки на МВФ и критики от Европейската комисия за по-справедливо разпределение на данъчната тежест.

Документът обаче не дава отговор на един важен въпрос. Не е уточнено дали кабинетът допуска промяна в размера на самата ставка на плоския данък.

При ДДС позицията е далеч по-категорична. Стандартната ставка от 20% остава без промяна.

Плоският данък остава, но ключов детайл липсва

Управленската програма фиксира посоката на данъчната политика, но не дава пълна конкретика за всички параметри.

На практика кабинетът не предвижда въвеждане на прогресивно подоходно облагане в рамките на мандата.

Така настоящият модел се запазва. В същото време липсва яснота дали може да се стигне до корекция на размера на плоската ставка.

Подобна промяна не би променила самия модел, но би имала пряк ефект върху бюджетните приходи, бизнеса и доходите на домакинствата.

Финансовата рамка поставя и друга основна цел – трайно намаляване на бюджетния дефицит под 3% от БВП. Кабинетът иска България да излезе от процедурата по прекомерен дефицит, открита от Европейската комисия през юли 2026 г.

Предвижда се и въвеждане на бюджетиране, ориентирано към резултати. При публичните инвестиции трябва да се използва анализ „разходи–ползи“.

Данъчни стимули за иновации и стартъпи

Правителството подготвя пакет от стимули за иновативните компании и стартиращия бизнес.

Предвижда се държавата да възстановява на фирмите част от разходите за научноизследователска и развойна дейност.

Заложени са и данъчни облекчения за дялови опции, предоставяни на служители в стартъпи и иновативни предприятия.

Планира се специален режим за доходите от интелектуална собственост.

За стартиращите иновативни компании трябва да бъде създадена и цялостна нормативна рамка. Тя ще включва облекчена регистрация, по-малко регулации и по-лесни условия за привличане на специалисти от трети държави.

Срокът за тези промени е декември 2027 г. Това предполага реалното им прилагане от началото на 2028 г.

Кабинетът предвижда и нов Закон за публично-частното партньорство до юни 2028 г.

До юни 2027 г. трябва да бъде създадена и фигурата на независим инвестиционен омбудсман. Неговата задача ще бъде да защитава компаниите от административен натиск.

До декември 2027 г. се планира и въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие за определени административни услуги.

Натиск върху сивата икономика и нов модел за развитие

В приходната част правителството обещава по-сериозна борба със сивата икономика.

Предвижда се подобряване на управлението на риска в НАП и Агенция „Митници“. Ще бъде направена и оценка на модела на облагане в туризма.

Програмата включва и въвеждане на методика за такса смет според принципа „замърсителят плаща“. Реформата се отлага от години.

Сред инфраструктурните ангажименти е и изграждането на нов ГКПП „Калотина – Градина 2“.

По отношение на европейските средства краткосрочната цел е приключването на Плана за възстановяване и устойчивост. Последното плащане трябва да бъде получено до края на годината.

През август 2026 г. е предвидено предоговаряне по плана, а през септември – подаване на пето искане за плащане.

До септември 2027 г. България трябва да договори с Европейския съюз средствата за периода 2028–2034 г.

Всички тези мерки са част от по-голямата икономическа заявка на кабинета.

Правителството иска България постепенно да се отдалечи от модел, основан на евтин труд, потребление и разпределение. На негово място се предвижда икономика с по-висока производителност, повече инвестиции и експортно ориентирани високотехнологични производства.

В същото време фискалната политика остава консервативна. Данъчният модел се запазва, ДДС не се променя, а кабинетът поставя акцент върху ограничаването на дефицита и дълга.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━