Разпети петък: Денят, в който Христос умира на кръста – и църквата замлъква

В най-тежкия ден от Страстната седмица не се служи литургия. В храмовете се чете Евангелието за страданията, изнася се плащеницата и започва поклонение, което продължава до събота вечер.

На Велики петък християните си припомнят страданията и смъртта на Исус Христос. Денят е известен и като Разпети петък. Той се приема като най-тъжният момент от Страстната седмица. Според евангелския разказ това е денят, в който невинният Христос е разпънат на кръст и принася себе си в жертва за греховете на човечеството.

След смъртта му Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера. На входа е поставен голям камък и е оставена стража. В храмовете на този ден се извършва Христовото опело.

Дванайсетте евангелски откъса и строгият пост

Утринната служба на Велики петък включва четене на дванайсет откъса от Евангелието. Те разказват за страстите, тоест страданията на Христос. По време на богослужението вярващите държат запалени свещи. Те са знак за духовно бодърстване и за почит към Спасителя в часа на изпитанието.

Постът в този ден е най-строг. Църковната традиция повелява да не се приема храна. В някои общности се спазва и пълно въздържание от вода.

Защо на Разпети петък няма Света литургия

В деня, когато Христос умира на кръста, през деня не се отслужва Света литургия. Акцентът пада върху съпреживяването на Христовата смърт. Вечерната служба е сред най-силните и символични моменти в годишния църковен цикъл.

В средата на храма се издига символичният „гроб“ Христов. Той се украсява с цветя. На престола се поставя плащеницата. Това е плат с изображение на положението в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.

Плащеницата, „Плачът на Богородица“ и обиколката около храма

По време на вечерната служба плащеницата се изнася от олтара. Тя напомня за тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опело сред бели цветя. След това с плащеницата се обикаля около храма. Обиколката символизира погребението на Христос.

Едно от познатите песнопения е „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария. Според преданието тя стои до кръста на своя син и произнася скръбни думи.

В края на службата свещеникът полага плащеницата в „гроба“ в центъра на храма. Поклонението пред нея продължава две денонощия. То трае до късно в събота вечер. Тогава плащеницата се внася обратно в олтара, малко преди пасхалното шествие и Възкресение Христово.

Още новини в категория Култура