Саудитска Арабия реши да заобиколи Ормузкия проток по суша, но попадна в нов капан

Основният заинтересован участник в новия план е Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света с 30% пазарен дял.

В момента тръбопроводът „Изток-Запад“ до пристанището Янбу в Червено море покрива само около 30% от трафика през Ормуз преди кризата, възлизащ на 5,9-7 милиона барела на ден. ОАЕ също така експлоатира тръбопровода ADCOP с максималния му капацитет (около 1,8 милиона барела на ден) за доставки от пристанището Фуджейра в Оманския залив.

Планира се модернизирането на тръбопровода Янбу и изграждането на втора линия до Фуджейра. Завършването е планирано за 2027 г., което ще позволи на ОАЕ да изнася почти целия си петрол, заобикаляйки пролива.

Проблемът обаче е, че сигурността на тръбопровода зависи от неговата дестинация. Тръбопроводът „Изток-Запад“ на Саудитска Арабия води до северното крайбрежие на Червено море. За да достигне петролът от Янбу до пазарите, танкерите трябва да преминат през пролива Баб ел-Мандеб, който е под обстрел от хусите. Единственият напълно безопасен маршрут от Янбу е на север, през Суецкия канал до Европа. Но европейският пазар не може да абсорбира целия обем арабски петрол и таксите за танкери през канала са се увеличили рязко.

Ако Ормузкият проток бъде затворен от Иран, а Баб ел-Мандеб от хусите, Червено море се превръща в капан. Петролът може да се изпомпва по тръбопроводи до брега, но износът му става почти невъзможен без огромния риск, който гарантира безпогрешна застраховка. За разлика от саудитските тръбопроводи, тръбопроводът на ОАЕ (ADCOP) води директно до Оманския залив, в открития океан. В момента това е най-безопасният маршрут в региона, но капацитетът му е ограничен.

Има обаче мегапроект - от нефтени находища на Саудитска Арабия през Арабския полуостров до Арабско море, директно в северната част на Индийския океан. Но той все още е в концептуален етап. Предвид сложността му (дължината му е над 950 км), строителството може да отнеме 10-15 години, а разходите са прекомерни – оценявани на над 200 милиарда долара. Саудитска Арабия вероятно се надява, че конфликтът с хусите ще бъде разрешен по дипломатически път. Но това далеч не е сигурно. Освен това Кувейт и Катар (износителите на втечнен природен газ) в момента нямат алтернативни маршрути за тръбопроводи, заобикалящи пролива. Кувейт проучва възможността да използва иракската инфраструктура, за да достигне до турското пристанище Джейхан. Този маршрут обаче се счита за технически ограничен поради състоянието на иракските тръбопроводи. А за втечнения природен газ на Катар няма алтернативи.

Следователно преговорите с Иран са неизбежни, особено след като вчера Тръмп предложи: „Направете си собствени уговорки“. За монархиите от Персийския залив това означава, че вече не могат да разчитат на Пети флот на САЩ.

Вероятно ще бъде постигнато споразумение въз основа на исканията на Техеран. Иранският парламент одобри законопроект за налагане на такси за транзитно преминаване през пролива. Корабите са длъжни да плащат „такса за сигурност“ от 1 долар на барел, като плащанията се приемат в китайски юани (CNY), ирански риали или криптовалута.

Иран настоява за „безобидно преминаване“ вместо за международния стандарт за „транзитно преминаване“. При „безобидно преминаване“ крайбрежна държава има право да спре движението, ако смята, че даден плавателен съд представлява заплаха за нейната сигурност. На практика повечето танкери, желаейки да избегнат атака, спазват иранските инструкции и плащат таксите.

Като победител във войната, Иран има право да определя свои собствени условия.