Стойчо Кьосев: Старите кадри овладяха демокрацията в Бургас

Философът разказва за първите протести на 19 ноември 1989 г.

Философът и общественик Стойчо Кьосев разказва как според него стари комунистически кадри бързо са заели позиции в новите демократични структури в Бургас след 10 ноември 1989 г. В разговор за Флагман.бг Кьосев прави лична равносметка за началото на протестите в града и за темите, които по думите му са останали ключови за местната промяна, включително създаването на Клуба за демократични промени „19 ноември“, битката за Бургаския свободен университет и решения около сгради, свързани със здравеопазването.

Как започват първите протести в Бургас

Кьосев връща разказа си към първите дни след свалянето на Тодор Живков. По думите му новината е заварила хората по домовете им и е дошла като изненада. Той описва периода като време без изградени опозиционни организации и без подготвени структури.

По спомените му на 18 ноември 1989 г. е имало очакване за студентска проява. Той и журналистът Георги Сиромахов от в. „Черноморски фронт“ се разбрали да се срещнат в кафене и да се присъединят, ако има протест. Кьосев разказва, че никой не се появил, но по-късно, докато вървял по улица „Богориди“, разбрал за малка група хора, излезли на улицата.

По думите му групата била около дванадесет души, а един от тях носел саморъчно направен плакат срещу Тодор Живков. Кьосев посочва, че тогава подобна гледка не е била безобидна, защото страхът от властта е бил реален. Той разказва как шествието е минало по „Богориди“, стигнало е до Морската градина и се е върнало обратно, като постепенно са се присъединявали и други.

Страхът, проверките и опитът за „изпреварване“ на митинга

Кьосев описва реакциите на минувачите като предпазливи и изпълнени с недоверие, тъй като по думите му старите структури са били на местата си и никой не е знаел какво следва. Той дава пример с медицинската сестра Мария Петрова, която според него е проявила смелост и е настоявала протестът да продължи.

За риска от арести Кьосев разказва за случка пред ресторант „Черно море“, който уточнява като място на днешната Първа инвестиционна банка. По думите му милиционерска кола е спряла, служител е започнал да пита дали има разрешение за шествието, а човек с камера е заснел протестиращите.

След това, по спомените му, групата е решила да организира митинг и е отишла до Общината, за да поиска разрешение, като искането е било написано набързо на лист хартия. Кьосев добавя, че по негови спомени властта се е опитала да изпревари инициативата и да организира собствен митинг. Той тълкува това като начин старите управляващи да покажат, че подкрепят промените.

Равносметката: честност срещу опит и ресурси

Години по-късно Кьосев казва, че си е задавал въпроса дали участието му в борбата за демокрация е било оправдано. Той отбелязва, че според него комунистическите структури са имали предимства като хора, пари, организация, опит и влияние. Срещу тях, по думите му, са стояли малко хора с искрено желание за промяна.

Кьосев твърди, че сравнително бързо са започнали да се появяват фигури, свързани със старата система, които са заемали места в новите структури. Той дава пример със свое заседание на Координационния съвет на СДС, на което по негови спомени е било обсъждано колко от присъстващите имат партийни книжки, като според спомените му те са били повече от половината.

Бургаският свободен университет и промяната на града

Кьосев свързва обществената си активност и с идеята Бургас да не бъде разглеждан само като индустриален център. Той посочва, че за него градът има култура и интелектуален живот, и че идеята за Бургаския свободен университет е била част от стремежа за различен модел на развитие.

По думите му тогава в Бургас е имало само едно висше училище, а около идеята за свободен университет е имало мобилизация сред студенти, преподаватели и родители. Кьосев откроява като важен момент осигуряването на сграда, като посочва, че бившият Партиен дом е станал символ на промяната.

Той добавя и още един конкретен резултат – решението сградата на бившата партийна школа в Морската градина да бъде предоставена за нуждите на здравеопазването.

Кьосев казва, че харесва Бургас днес и изтъква развитието на висшето образование, включително медицинското обучение, както и разширяването на образованието в областта на изкуствата. По думите му не всичко е резултат от една организация или един човек, но смята, че началото на промяната е било поставено с гражданските инициативи от края на 1989 г.

В разговора Кьосев разказва и за дейността си днес като философ и организатор на разговори в клуб „Сократ“, както и за идея, свързана с изследване на философски понятия през особеностите на българския език.

По негова оценка за младите бургазлии е важно да знаят, че началото е дошло от обикновени хора, без гаранции за успех и без сигурност за последствията. Той посочва като символичен старт събитията на 19 ноември 1989 г., започнали с малка група по улица „Богориди“.

Още новини в категория Новини от Бургас