Внимавайте: „Мними полицаи“ искат достъп до банковите ви сметки

Нова серия телефонни измами в Кирково: непознати се представят за Икономическа полиция и търсят пароли, кодове и данни за онлайн банкиране под претекст за „кредит от 10 000 евро“.

Нова серия телефонни измами поставя в риск личните данни и банковите сметки на гражданите. Непознати се представят за служители на „Икономическа полиция“. Те убеждават хората, че някой се опитва да изтегли пари или кредит от тяхно име.

Два опита по този сценарий са регистрирани в община Кирково, съобщиха от ОДМВР–Кърджали. И в двата случая потърсените хора се усъмнили навреме. Те прекратили разговорите и не предоставили исканата информация.

Как работи схемата с „фалшивото пълномощно“

При първия случай мъж получил обаждане от непознат. Човекът се представил за полицейски инспектор. Той заявил, че чужд гражданин разполага с пълномощно. Според измамника в момента се правел опит да бъдат изтеглени 10 000 евро от банковата сметка на жертвата.

След това разговорът влязъл в ключовата фаза. Под претекст за „спешно предотвратяване“ на престъпление, мнимият полицай започнал да задава въпроси за банковата сметка. Той поискал и данни за достъп. Потърсеният мъж отказал да съдейства и прекратил разговора.

„Протокол по телефона“ и събиране на лични данни

По сходен сценарий било атакувано и второ лице. Непознат се обадил на жена и се представил като „Стефан Димитров“ от Икономическа полиция в София. Той твърдял, че чужденец използва пълномощно, за да изтегли кредит от 10 000 евро на нейно име.

За да звучи убедително, измамникът предложил да попълнят „протокол“ по телефона. Реалната цел била друга. С въпросите си той се опитвал да събере лични данни. Те могат да бъдат използвани за кандидатстване за кредит, достъп до онлайн банкиране или други злоупотреби. Жената не предоставила информация и също прекратила контакта.

Български номер на екрана не е доказателство

Обажданията били извършени от български мобилни номера. От полицията подчертават, че това не доказва самоличността на човека отсреща. Измамниците използват различни SIM карти и интернет телефония. Възможна е и подмяна на показвания номер.

Схемата разчита на страх и усещане за спешност. Жертвата чува, че парите ѝ са „в опасност“ и трябва да действа веднага. Така се намалява шансът човек да се свърже с банката или с близък. Често се използват имена на институции и звена. Възможни са и фалшиви документи.

В следващ етап може да се включи и „мним банков служител“. Той обикновено иска потребителско име и парола за онлайн банкиране. Може да поиска номер на карта, SMS кодове или снимка на лична карта. Понякога настоява и за инсталиране на приложение за отдалечен достъп.

Полицаите не искат по телефона пароли, ПИН кодове, номера на карти или SMS кодове. Те не инструктират гражданите да теглят кредити. Не искат и преводи към „защитени сметки“.

При подобно обаждане разговорът трябва да се прекрати веднага. Не трябва да се отварят линкове и да се инсталират приложения. Не бива да се потвърждават операции в мобилното банкиране.

Гражданите могат сами да потърсят банката си на официален номер. Той е изписан на банковата карта или на сайта на институцията. При съмнение за престъпление трябва да подадат сигнал на 112 или в районното управление.

Ако вече са предоставени данни, реакцията трябва да е незабавна. Свържете се с банката и поискайте блокиране на достъпа и картите. Проверете за съмнителни преводи и сменете паролите. Запазете номера, съобщенията и детайли от разговора. Те могат да помогнат на разследването.

От полицията призовават хората да предупредят близките си, особено възрастните. Най-сигурното правило остава просто. Не давайте лични или банкови данни при непоискано обаждане.

Още новини в категория Разследване