Всички документи в телефона: какво става, ако го изгубим или ни хакнат

България готви закон за европейски цифров портфейл, който събира лична карта, книжка и е-подпис. Удобството е голямо, но рискът при кражба, фишинг и зловреден софтуер остава.

България подготвя Закон за европейския портфейл за цифрова самоличност. Идеята е личната карта, шофьорската книжка, електронният подпис и достъпът до ключови държавни услуги да влязат в едно приложение. Това обещава по-малко опашки и по-малко хартия. Но поставя и остър въпрос. Какво става, ако телефонът се изгуби, бъде откраднат или бъде хакнат?

Проектът вече мина обществено обсъждане. Окончателното приемане още не е факт. След гласуването предстоят разработка на приложението, подзаконови правила и национална система за сертифициране. Пластмасовите документи няма да изчезнат веднага. Те остават валидни, докато новата система бъде изградена и призната от институциите.

Не е „папка със снимки“, а защитени удостоверения

Цифровият портфейл не трябва да се превърне в албум със снимки на документи. В него ще има защитени електронни удостоверения. Те ще доказват конкретни факти. Това може да е самоличност, възраст или правоспособност.

Приложението се очаква да дава достъп до Системата за сигурно електронно връчване. Там идват съобщения, електронни фишове, актове и наказателни постановления. През портфейла ще може да се проверяват данъци и такси. Ще може и да се следят заявени административни услуги.

Ползването се предвижда да е доброволно. За гражданите приложението трябва да е безплатно. Проектът включва и квалифициран електронен подпис. Държавата може да го плаща, когато се използва за лични цели. Това би позволило подписване на заявления и декларации директно от телефона.

Кражба, загуба и пробив: какви са реалните сценарии

Най-видимият страх е ясен. Един изгубен телефон да даде на непознат достъп до цялата самоличност. Европейската логика е друга. Отключването на телефона не трябва да означава автоматичен достъп до портфейла.

Достъпът ще се пази с ПИН, биометрия или друга силна идентификация. При кражба или загуба портфейлът трябва да може да се спре. Електронните удостоверения трябва да могат да се отменят.

Рискът обаче не изчезва. Ако телефонът е отключен, ако системата не се обновява, или ако има зловредно приложение, защитата може да бъде заобиколена. При успешна атака последствията са по-тежки. Не става дума само за снимки и чатове. Става дума за идентификация, електронен подпис и достъп до услуги.

Най-слабата точка: потребителят и фишингът

Една от най-опасните заплахи ще останат фалшивите съобщения от името на институции. Измамниците ще пращат линкове за „активиране“ или „обновяване“ на портфейла. Целта е проста. Да извадят ПИН, да инсталират фалшиво приложение или да получат дистанционен достъп.

Тук криптографията не помага, ако човек сам предаде кода. Затова базовата хигиена става критична. Телефонът трябва да е заключен. Кодът трябва да е силен. Обновленията трябва да се инсталират навреме. Приложения трябва да се свалят само от официални магазини.

Контролът върху данните и „избирателното разкриване“

Другото голямо опасение е проследяването. Кога и пред кого използваме цифровата си самоличност. Европейската комисия твърди, че моделът е обратен. Данните трябва да са под контрола на гражданина. Не трябва да се трупат в обща европейска база.

Ключов е принципът на избирателното разкриване. Ако някой трябва да провери дали сте пълнолетен, няма нужда да вижда ЕГН и адрес. Системата трябва да потвърди само, че сте над 18 години.

Портфейлът трябва да има и история на операциите. Така потребителят ще вижда кой е поискал информация. Ще вижда и какво точно е предоставено. Това дава шанс за сигнал при съмнение за злоупотреба.

Цифровата самоличност може да ускори администрацията. Но няма да премахне измамите. По-скоро ще ги премести в телефона. Затова процедурите за блокиране и независимото сертифициране са решаващи. Също толкова важна остава и дигиталната грамотност.

Още новини в категория Клюки