Йотова и Вълчев минават 50%, но 47% активност блокира първи тур

Проучване на „Сова Харис“ показва преднина, но не и конституционния праг.

Илияна Йотова и Кирил Вълчев събират 50,2% сред избирателите, които са посочили конкретна кандидатпрезидентска двойка. Това обаче не е достатъчно за победа на първи тур, защото измерената готовност за участие е около 47%, под изискването на Конституцията. Данните са от национално представително проучване на „Сова Харис“, направено по поръчка на „Труд news“ между 23 и 28 септември 2026 г. сред 1000 пълнолетни български граждани.

Какво показват числата за президентския вот

Според изследването втори са Андрей Гюров – Георги Кандев с 23,7%. Следват Костадин Костадинов – Петър Волгин с около 12,7%. Останалите 13,4% се разпределят между другите кандидатури.

Проучването отчита и силна дистанция между първите две двойки. Разликата между Йотова – Вълчев и Гюров – Кандев е 26,5 процентни пункта. Между Гюров – Кандев и Костадинов – Волгин разликата е около 11 пункта.

Конституционното условие: 50% гласове и над 50% участие

Най-важният акцент в данните е разминаването между подкрепа и очаквана избирателна активност. Чл. 93, ал. 3 от Конституцията поставя две условия, за да приключат президентските избори на първи тур. Победителят трябва да има повече от половината действителни гласове, и в гласуването трябва да са участвали повече от половината избиратели.

При измерена готовност за участие от около 47% второто условие не би било изпълнено. Това важи дори ако резултатът от 50,2% за Йотова – Вълчев се запази в изборния ден. При активност под конституционния минимум се провежда втори тур между двете двойки с най-много гласове. На него печели тази, която получи повече гласове.

Сравнение с друго изследване и предупреждение за „моментна снимка“

В материала е посочено и сравнение с друго национално изследване. Проучване на „Маркет ЛИНКС“, проведено между 26 и 29 септември сред 1006 пълнолетни, е измерило 41,4% за Йотова – Вълчев и 21,9% за Гюров – Кандев сред решилите да гласуват.

Според текста разликите между анкети, правени почти едновременно, могат да се обяснят с методологията, формулировките на въпросите, структурата на извадката и начина на формиране на базата за електоралните проценти. Затова сондажните данни са определени като моментна снимка, а не като окончателна прогноза за резултата на 25 октомври.

Изследването уточнява и как трябва да се чете резултатът 50,2%. Това не е дял от всички граждани с право на глас, а процент сред хората, заявили конкретен избор.

Доверие към личности и институции: различна картина

Проучването измерва и доверие към политически фигури. Данните са 45,8% доверие за Илияна Йотова и 44,6% за премиера Румен Радев. Следват Андрей Гюров с 19,4%, Костадин Костадинов със 17,2% и Крум Зарков с 15,2%. Бойко Борисов е с 10%, Ивелин Михайлов с 8%, а Делян Пеевски с 2,7%.

При институциите най-високо доверие получава Българската православна църква с 58%. Следват полицията с 47,4%, армията с 46,9% и президентската институция с 46,5%. Правителството е с 35,1%, Народното събрание с 20,2%, съдът с 18,8%, а прокуратурата с 16,2%.

Икономиката остава водеща тема в нагласите

Проучването отчита, че високите цени и инфлацията са посочени като най-сериозен проблем от 53,7% от анкетираните. Критично отношение към работата на правителството изразяват 44,6%, а малко над една трета дават по-скоро положителна оценка.

На този фон данните за президентския вот поставят мобилизацията и активността в центъра на кампанията. Комбинацията от 50,2% подкрепа и 47% очаквано участие описва различни елементи от процедурата и не бива да се смесва, отбелязва текстът.

Паспорт на изследването: терен 23–28 септември 2026 г., извадка 1000 души, интервю лице в лице, максимална статистическа грешка 3,1% при 95% доверително равнище. Поръчител: „Труд news“.

Още новини в категория България