Започва Страстната седмица: Какво означава всеки ден до Възкресение

От „Последованието на Жениха“ до Велика сряда – Църквата припомня последните дни на Христос в Йерусалим и пътя към Разпятието.

Страстната седмица е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. Нарича се „Велика“ и „Страстна“, защото проследява страданията Му. В центъра са Разпятието, смъртта и Възкресението. След възкресението на Лазар Христос е посрещнат тържествено в Йерусалим. Оттам Той върви доброволно към събитията, които Църквата нарича спасителни за човечеството.

Всеки ден от тази седмица е „свят и велик“. За всеки ден има отделни богослужения. Те припомнят основните евангелски моменти и смисъла им за вярващите. Информацията е по данни на Българската православна църква – Българска патриаршия.

„Последование на Жениха“: най-покайните служби в началото

В първите три дни на Страстната седмица във всички храмове и манастири се служи т.нар. „Последование на Жениха“. Това е утринно богослужение, но се отслужва вечер. Традицията е утвърдена именно за първите три дни.

Името идва от първото песнопение, което започва с думите „Ето, Женихът идва“. Темата е свързана с притчата за десетте девици от Евангелието според Матей. Тя е ключова за тези дни. Иконографски Христос често е изобразен като страдащ. Той е с трънен венец и царска багреница. В ръката Му има тръст.

Велики понеделник: храмът не е тържище

На Велики понеделник евангелските разкази насочват вниманието към случилото се в Йерусалимския храм. Христос влиза в храма и го намира пълен с търговци. Той ги прогонва, защото храмът е дом за молитва. Не е място за печалба.

В този ден Църквата прославя и патриарх Йосиф. Според библейския разказ той е продаден от братята си на търговци. Йосиф преживява страдания в чужда земя. По-късно фараонът го издига до втори по власт в Египет. Паралелът е ясен. Христос също е предаден и измъчван, без да е виновен.

Велики вторник: готовността и отговорността излизат на преден план

Велики вторник е посветен на притчата за Десетте девици. Тя стъпва върху древен обичай. Девици посрещат младоженците със запалени лампади. В притчата Христос е Женихът на Църквата.

В богослужебния акцент стои и мисълта за приближаващото страдание. В Евангелието се говори за време, когато Женихът ще бъде „отнет“. Това се тълкува като предстоящото залавяне и предаване на Христос. Припомня се и притчата за талантите. Тя подчертава личната отговорност и духовната готовност.

Велика сряда: мирото, решението на Синедриона и предателството

На Света и Велика сряда Църквата припомня помазването на Христос с многоценно миро. Според Евангелието това е жест на разкаяние от жена, определяна като грешница. Събитието е сред последните преди страданията.

Същият ден е свързан и с решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Юда Искариот отива при юдейските първенци. Той се уговаря да предаде Христос за тридесет сребърника. На Велика сряда за последен път се извършва Литургия на Преждеосвещените дарове.

Още новини в категория Позиция