Жребият е хвърлен! Дали? Радев трябва да помни, че отговорността за властта е единствено и само негова!

Правителството на България, или по-точно премиерът на България Румен Радев е изправен пред своя Рубикон. Да остане в историята като Гай Юлий Цезар – решителен и смел генерал, или пък като Хонорий, допуснал вестготите да плячкосат Рим.

Времето, в което живеем, е наистина драматично. Във външнополитически план се развиват процеси, определящи бъдещето на света. Не екзистенциални, но твърде близо до това. Войната в Украйна, войната в Персийския залив, немислимите преди 30-40 години трансформации в ролите на Европа и Русия за хода на световната история, както и изумителните технологични постижения поставят резонно звучащия вече въпрос:

Дали човечеството не върви „ентусиазирано“ към своето самоунищожение?

Във вътрешнополитически план текат не по-малко драматични процеси, предизвикващи въпроса – накъде ни водят? В тази изключително сложна от историческа гледна точка политическа среда, отговорите на въпросите трябва да даде премиерът на България Румен Радев. Той наистина е изправен пред своя Рубикон!

Във външнополитически план Радев показа посоката и поведението, което ще следва. Поведение на достоен, интелигентен, последователен и предсказуем лидер, какъвто България от дълги, дълги години не е показвала на международната политическа сцена!

Румен Радев отстоява разбиранията си и позицията на България по начин диаметрално противоположен на раболепния, „несловесен“, дърварски преследващия и търсещ „потупване по рамото“ от другите лидери Борисов. Или на гънещия се и гледащ мазно-угоднически Плевнелиев.

При срещите и разговорите си с държавните и правителствени ръководители на другите страни Румен Радев демонстрира принципност и последователност,изразяваща се в отстояването и подчертаването на българския национален интерес и разбиране по всеки един въпрос.

България е лоялен член и ангажиран партньор в съюзите и блоковете, в които участва, но държи нейният глас да се отчита и чува!

България е за задълбочаване на европейската интеграция във всички аспекти, но категорично против тази интеграция да се осъществява на различни скорости.

България е категорична и по най-важния проблем на днешния ден – въпроса за мира и войната. Румен Радев неотклонно и последователно през годините е отстоявал убеждението си, че няма военно решение на войната между Русия и Украйна! Единствено възможното решение минава през дипломацията.
И ако преди 2-3 години тази му позиция звучеше самотно и изолирано, днес и най-изявените европейски „ястреби“стигнаха до нея по трудния начин – с цената на деиндустриализирана и тресяща се от проблеми Европа и с милионите човешки жертви от пряко воюващите Украйна и Русия.

Що се отнася до регионалната, балканска политика, и тук Румен Радев е на висотата на изискванията на времето. С достойнство и интелект отстоява интересите на България по щекотливите проблеми със Северна Македония и Сърбия и по същия начин развива във възходящ тренд отношенията ни с Турция, Гърция и Румъния.

Като цяло външната политика на правителството на Румен Радев предизвиква доверие и спокойствие във всички посоки!

Но дали е така с процесите, които текат вътре в страната?

Тук проблемите и предизвикателствата пред Румен Радев са твърде много. Основният и най-главен проблем пред него е как и дали ще трансформира вътрешнополитическия и икономически живот в България от модела на „завладяната държава“ към покровителстваната и защитавана от държавата свободна конкуренция в политически и икономически план!
Предизвикателствата и съблазните пред правителството и партията му са твърде големи!

В политически план няма почти никакви проблеми.

Опозицията е изключително слаба, демотивирана за политическа битка, заета с въпроса за оцеляването си на политическата сцена. За едната част – ПП и ДБ, основният проблем е как при идентификацията им в посока ляво – дясно ще легитимират пред последователите си бъдещи общи действия, а пред ДСБ стои и проблемът с лидерския пост.

При ГЕРБ и ДПС нещата са по-ясни – всичко и всички там са подчинени на една цел – оцеляването и спасяването на Бойко Борисов и Делян Пеевски от политическата и съдебната отговорност, която обществото неумолимо изисква и ще наложи!

И именно в тази безпомощност на опозицията е главната опасност за правителството и „Прогресивна България“! Не две, както при Одисей, а много повече сирени, „с глас сладкозвучен“ внушават, че пред Румен Радев е ясно и безоблачно за много години напред! И ако той кредитира с доверие тези внушения, много скоро – още на президентските избори, ще се сблъска с реалността, очертанията на която се щрихират днес.

В обществото все по-настойчиво се налага разбирането, че тече трансформация на корупционните модели, покровителствани от дуета Пеевски-Борисов, към кръгове от новата власт. В турбулентни времена като днешните, а за нашата действителност и по-точно поради натюрела на „героите на деня“, „селските легенди“ в много от случаите сочат посоката, а и в някои случаи определят крайния резултат от обществените и политическите процеси.

Притеснително е за всички, които с вяра и надежда се довериха на Румен Радев, че имена от най-близкия и най-облагодетелствалия се кръг от раковото образование Пеевски – Борисов сега се спрягат за най-близки до новата власт! Какво друго биха могли да породят слуховете, че лица като Георги Самуилов – „менкал“ си имоти, банки и фирми с Делян Пеевски; Людмил Стойков – преминал през покровителството на Първанов, Борисов и накрая и Пеевски; Димитър Зоров – венцехвалещ „учителя“ си Борисов, помогнал му да се усъвършенства „разгръщането“ на пожарникарския маркуч, но и на милионите от обществените поръчки, създавал и създаващ и днес огромни проблеми на фермери и млекопреработватели!

Могат да се изброят още много „повратливи“ бизнес опортюнисти, но премиерът Радев и управляващите имат примера с нищожеството Румен Гайтански, наречен Вълка незнайно защо, който брутално предаде човека, на когото дължеше бизнес съществованието си в последните 25 години – Ахмед Доган! Природата на подобни нищожества е изградена от низост, подлост, лицемерие и келепирджелък, а не от достойнство, лоялност и благородство – качества, които биха могли и да се изградят, ако се докоснеш до натрупаното от човечеството знание, съхранено в книгите! „Героите на нашето време“ обаче не са се отдавали на подобни досадни подробности.

Предизвикателствата пред премиера Радев са твърде много и твърде сериозни, за да прави компромиси в една или друга посока! Отговорността за властта е негова, само негова! Другите в нея са консуматори и не трябва да го забравят!

Р26