21 май: Денят на Св. Константин и Елена – църква, нестинари и строги забрани по селата

Празникът събира в едно Миланския едикт, легендата за Кръста и живите български обичаи – от жаравата в Странджа до мандрите в Родопите, плюс правилата, които мнозина още спазват.

На 21 май Православната църква почита Св. Константин Велики и майка му Св. Елена. Двамата са канонизирани като равноапостоли. Причината е ясна. Делата им променят хода на християнството и историята на Европа.

На иконите Константин и Елена са в царски одежди и държат Кръста. Това не е просто символ. То е знак за повратен момент, който превръща преследваната вяра в призната религия.

Как Константин промени империята

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт. С него спира гоненията срещу християните. Християнството става законна религия в Римската империя.

Константин приема кръщение в края на живота си. Въпреки това, политиката му дава тласък на новата религия. Той премества столицата в Константинопол. Градът е наричан Новия Рим. По-късно владетелят е погребан в храма „Свети Апостоли“.

Царица Елена остава в паметта на църквата с друго ключово дело. Тя предприема поклонение по местата, свързани с живота на Христос. Според преданието на Голгота е открит Кръстът, на който е разпнат Исус. В памет на това църквата установява празника Въздвижение на Честния Кръст на 14 септември.

„Костадиновден“ и правилата, които още се пазят

В народния календар 21 май е известен и като Костадиновден. Денят се възприема като граница между пролетта и лятото. В много райони се смесват християнски представи и по-стари вярвания, свързани със Слънцето и природата.

Едно от най-устойчивите поверия е свързано с градушката. Вярва се, че Еленка „я носи в ръкава си“. А заедно с Костадин я държат „в чувал“. Затова полската работа на места се забранява. Хората се стремят да умилостивят светците. Прави се с молитви за берекет и опазване на реколтата.

Подготовката често започва по-рано. Чистят се кладенци и лековити извори, наричани аязма. Събират се средства и за общ курбан. Традиционно се коли бяло мъжко животно. В някои селища се държи да е на нечетен брой години. Жертвоприношението се прави край църковния двор.

От жаравата в Странджа до мандрите в Родопите

Най-силният образ на 21 май остава нестинарството в Странджа. То се приема като дарба, която се предава в определени родове. Важна е ролята на най-възрастната нестинарка. В нейния дом е „столнината“ или „конакът“. Там се пазят тъпани и т.нар. „опашати“ икони. Те са с дълги дръжки и червен плат.

В навечерието нестинарите обикалят домовете с тъпани и гайди. Ритуалът се тълкува като прогонване на болести. На самия 21 май, след литургията, шествие отива до аязмото. След това следват панаир, хора и борби. Привечер се пали голяма клада. По-късно тя се превръща в кръг от жар.

Под ритъма на тъпана част от участниците влизат в транс. Те хващат иконите и стъпват боси върху въглените. Според традицията не получават рани. В този унес се правят и предсказания. Веселбата на места продължава три дни. Пази се и обичаят с люлките на дъбови дървета. Вярва се, че момъкът, който си избере мома тогава, ще има късмет.

В Централна Северна България денят е известен и като Кършан. Лозарите кършат първите филизи. Правят общи трапези край лозята.

В Родопите 21 май е Предой, Мандра или Отбив. Там пролетта идва по-късно. Затова част от пастирските обреди се изпълняват тогава. Стадата се извеждат на общи мандри край селата. Агнетата се отделят от майките. Прави се първото общо доене. Празникът завършва с трапеза. На нея има сирене, извара, кисело мляко и печено агне.

Кои празнуват имен ден на 21 май

Датата е и един от големите именни дни в България. Празнуват Константин, Костадин, Коста, Косьо и Коце. Честват и производни като Дино и Стоян. Имен ден имат и жените с имена Елена, Еленка, Елеонора, Елин, Ели, Илона и Ленка.

Смисълът на имената се тълкува символично. Константин се свързва с постоянство и устойчивост. Елена се приема като образ на светлина и блясък.

Още новини в категория Култура