25 март 1934 г.: Денят, в който се ражда Христо Фотев
На тази дата е роден един от най-обичаните български поети, чиято лирика за любовта и морето остава жива и днес
Христо Фотев е сред най-значимите имена в българската поезия. Роден на 25 март 1934 г., той оставя дълбока следа с изключително емоционалната си и разпознаваема лирика.
Животът му преминава през различни професии. Завършва фабрично-заводско училище в Сливен. Работи като моряк, художник и драматург. По-късно се утвърждава като една от ключовите фигури в литературния живот на Бургас.
Дълги години е творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели. След това става и главен редактор на алманах „Море“.
Поетът на морето и чувството
Морето е централен образ в творчеството на Фотев. То присъства не само като място, а като състояние на духа.
В стиховете му морето се преплита с любовта. Тези две теми изграждат характерния му поетичен свят.
Неговият стил е ясен и въздействащ. Той успява да превърне простите думи в силни емоции. Именно това го прави близък до читателите.
„Колко си хубава!“ – вечната любовна изповед
Сред най-емблематичните му произведения е стихотворението „Колко си хубава!“. То се превръща в един от върховете на българската любовна лирика.
В него Фотев създава изповед, изпълнена с възхищение и нежност. Любовта е показана като силно, но и крехко чувство.
Повторенията и директният изказ придават на текста особена емоционалност. Стихотворението звучи едновременно лично и универсално.
Именно затова остава толкова разпознаваемо и обичано.
Наследство, което остава
Още с първите си книги Фотев е признат за поет с изключителен талант. Сред отличените му творби са „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“.
Неговата поезия продължава да се чете и днес. Тя говори на различни поколения и запазва своята актуалност.
Христо Фотев остава символ на любовната лирика в България. Поет, който успява да превърне чувството в изкуство.
Колко си хубава!…
На М. К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече — обичай ме!
Не се щади — обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си — със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги — и никога
ти няма да си глупава — обичай ме!
И да си зла — обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество —
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава — повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения — прощавай ми
внезапните пропадания някъде —
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога — откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги —
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Още новини в категория Култура
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Култура
