„Активни потребители“ откри сирене с 78% вода

Богомил Николов и Димитър Зоров спорят за надценките до 140%.

Сирене с 78% водно съдържание е открито при изследване на Асоциация „Активни потребители“. Паралелно с това надценките при някои хранителни продукти в големите търговски вериги достигат близо 140%, стана ясно от разговор в предаването „Тази сутрин“ по бТВ с изпълнителния директор на организацията Богомил Николов и с представителя на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Как евтиното сирене стига до щанда

Богомил Николов обясни, че вниманието на „Активни потребители“ е било привлечено от подозрително евтино сирене, предлагано в магазините за около 5 евро. По думите му лабораторните проби са показали, че ниската цена е постигната за сметка на високото количество вода.

Николов посочи механизъм, при който излишната влага се задържа, когато продуктът се пусне на пазара, преди да е узрял достатъчно. Вместо да престои 45 дни, колкото е необходимо по технология, сиренето може да се появи в търговската мрежа още на седмия ден, обясни той.

Димитър Зоров: неузрелият продукт е с по-ниска стойност

Димитър Зоров, който е от Асоциацията на млекопреработвателите и е председател на Националния съюз на говедовъдите, предупреди, че неузрелият продукт не притежава необходимата хранителна стойност. Според него по-високото водно съдържание означава по-малко сухо вещество, а оттам и по-ниска концентрация на хранителни съставки.

Той насочи темата и към цените в магазините. По думите му в редица европейски държави търговските надценки са около 25–30%, докато в България при някои продукти достигат 100–140%.

Спор за надценките и ролята на веригите

Зоров обясни, че суровото мляко формира приблизително 55% от себестойността на млечните изделия. Като пример той даде, че производствената стойност на килограм кашкавал може да достигне около 10 евро, а с начислен ДДС – приблизително 12 евро.

Според него натискът върху производителите да доставят все по-евтина продукция ги подтиква към компромиси с качеството. Зоров смята, че търговските вериги трябва да поемат част от отговорността за крайната цена, вместо целият натиск да остава при производителите. Той даде пример с Гърция, където по думите му повече от година се прилага мярка таван на надценките.

В материала се припомня, че публикувани по-рано данни на Комисията за защита на потребителите са показали максимални надценки до 141% при отделни хранителни продукти, включително сирене, масло и зеленчуци. Представителите на търговските вериги обаче оспорват внушението, че цялата надценка е печалба, като посочват разходи за транспорт, съхранение, персонал и енергия.

Още новини в категория България