Торове, дизел и Ел Ниньо вдигат риск за храните през 2027

НСИ отчита 20,3% скок на горивата и 15,9% при торовете през 2026 г.

Хлябът, олиото и месото могат да поскъпнат допълнително през 2027 г., ако три неблагоприятни фактора ударят едновременно световното земеделие. Рисковете са свързани със скъпи торове, проблеми с доставките на дизел и силен Ел Ниньо, които могат да вдигнат производствените разходи и да намалят добивите. Това би се усетило и в България, въпреки че страната произвежда значителни количества зърно и слънчоглед.

Опасността не е само в по-високата себестойност. При ограничено торене и неблагоприятно време има риск на международните пазари да се появи недостиг на определени суровини, според изложените сценарии.

Торовете: чувствителни доставки и риск за добивите

Първият проблем са торовете. Международната търговия с карбамид, амоняк и сяра е чувствителна към нарушения на доставките през Ормузкия проток. Тези суровини са важни за отглеждането на пшеница, царевица и ориз.

При трайно високи цени част от производителите могат да намалят торенето. Това увеличава риска от по-слаби реколти, ако условията се влошат.

Дизелът: разходи за обработка, жътва и транспорт

Вторият удар идва от горивата. Дизелът е ключов за обработката на земята, прибирането на реколтата и транспорта. При затруднени доставки и ограничения върху износа на горива разходите могат да останат високи, дори ако цените на суровия петрол се стабилизират.

За българските земеделци натискът вече е видим в статистиката. По данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2026 г. разходите за енергия и горива в селското стопанство са нараснали с 20,3% на годишна база. Минералните торове са поскъпнали с 15,9%. За сравнение цените на земеделската продукция са се увеличили с 2,1%.

Ел Ниньо: климатичен риск, който може да стигне до цените

Третата заплаха е Ел Ниньо. Според прогнозата на американската Национална океанска и атмосферна администрация (NOAA) от 8 октомври вероятността феноменът да остане силен или много силен през периода януари–март 2027 г. надхвърля 83%.

Ел Ниньо променя валежите и температурите в различни части на света. При неблагоприятно развитие могат да пострадат производителите на пшеница в Австралия, на царевица и соя в Бразилия, както и на палмово масло в Югоизточна Азия. Това са рискове, а не потвърдени загуби на бъдещите реколти.

Ефектът върху потребителите може да дойде по няколко линии. По-скъпата пшеница повишава натиска върху брашното и хляба. Проблеми при слънчогледа, соята и палмовото масло могат да повишат цените на растителните мазнини. При поскъпване на царевицата и соевия шрот растат разходите за фуражи, които са важна част от себестойността на месото.

Междувременно ФАО отчита движение нагоре на международните пазари. През септември 2026 г. световният индекс на цените на храните се е повишил с 1,5% спрямо август и е бил с 5,8% над равнището отпреди година. Най-силно за месеца са поскъпнали зърнените култури, докато индексът на месото е отбелязал понижение.

Дори добра българска реколта не гарантира ниски цени в магазините. Пшеницата, царевицата и слънчогледът се търгуват на международни пазари. Крайната цена зависи и от електроенергията, транспорта, труда, преработката и търговските надценки.

Затова евентуално увеличение на цената на пшеницата с 20% не означава автоматично същото поскъпване на хляба. Колко от разходите ще стигнат до потребителите зависи от цялата производствена и търговска верига.

Според описания сценарий ценовият натиск може да бъде ограничен, ако доставките на торове и горива се нормализират, запасите останат достатъчни и климатичните условия не причинят тежки загуби. Следващата актуализация на индекса на ФАО е насрочена за 6 ноември, а NOAA ще публикува нова прогноза за Ел Ниньо на 12 ноември.

Още новини в категория България