Ангел Найденов допуска руска следа в атаките срещу кораби край България

Бившият министър обвърза тезата си с маршрутите и износа на украинско зърно.

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов заяви в предаването 120 минути по bTV, че допуска Русия да стои зад атаките срещу два кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Той подчерта, че това е лично предположение, основано на анализ на маршрутите на плавателните съдове и на логиката, че Украйна няма интерес да атакува кораби, които подпомагат износа на нейно зърно.

Найденов уточни, че говори в лично качество, а не като член на ръководството на държавното оръжейно дружество Кинтекс, където заема пост.

Логиката зад предположението: маршрути и зърнен износ

По думите на Найденов, корабите са плавали в район, през който обичайно минават плавателни съдове, които посещават или напускат украински пристанища. Според него това е основно във връзка с износа и превоза на зърно.

Той аргументира, че Украйна няма интерес да атакува подобни кораби. Найденов посочи, че износът на зърно е сред основните източници на приходи за украинския бюджет.

Риск за корабоплаването и застраховките

Найденов предупреди, че атаки от този тип могат да накарат корабните компании да се въздържат от плавания до и от украински пристанища. Причината са рисковете и по-високите застрахователни разходи.

Той допълни, че ако райони в изключителните икономически зони на Румъния, България, Турция и Грузия бъдат включени в зони с висок военен риск, това би затруднило допълнително корабоплаването.

Защо държавата трябва да говори само с доказателства

На въпрос защо българските власти не посочват извършителя и продължават да търсят останки от дроновете, Найденов посочи, че официалната позиция на държавата трябва да стъпва върху доказателства.

Той обясни, че изявление от президент или министър-председател вече се възприема като позиция на държавата. По думите му подобно заключение може да доведе до дипломатически мерки, политически инициативи и търсене на юридическа отговорност от посочената държава.

Като пример Найденов даде разследването на свалянето на малайзийския пътнически самолет през 2014 г., при което в крайна сметка е било установено, че ракетата е изстреляна от 53-та зенитно-ракетна бригада на руските въоръжени сили. Според него подобни случаи показват нуждата от разследване и събиране на доказателства преди категорични заключения.

Найденов посочи, че разследването може да включва търсене на веществени доказателства, анализ на данни от разузнавателни сателити и информация от наблюдението на съседни държави. Той добави, че България участва в проект на НАТО, по силата на който получава разузнавателни данни в реално време.

Найденов коментира и твърденията, че на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента Илияна Йотова службите са посочили Русия като автор на атаките. Той заяви, че не е чул участник да се позовава на категорични данни от службите. Според него по-скоро е било изразено убеждение кой стои зад атаките, без изрично да бъде назована държава.

По темата за евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор Найденов обясни, че консултациите и обменът на информация със съюзниците са част от процедурата за анализ на ситуацията, оценка на рисковете и обсъждане на последващи действия. Той уточни, че тези действия не са непременно военни.

Още новини в категория Светът