БАБХ задължи две марки „свежо сирене“ да добавят „обезмаслено“
Проверка след тест на NOVA не откри глоби, но поиска по-ясни етикети.
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е връчила предписания на производители на „свежо сирене“, след експеримент в рубриката „Темата на NOVA“, който показа проблеми с обозначаването и съдържанието на част от проверените продукти.
Екипът на NOVA е избрал произволни млечни изделия на ниски цени, чиито етикети посочват „сирене“, „свежо сирене“ или „кашкавал“. Пробите са изследвани в лабораторията по изпитване на Националния център по безопасност на храните.
Какво показаха лабораторните резултати
Според анализа три от петте проби отговарят на изискванията за млечна мазнина. При една проба не е била извлечена мазнина, за да се направи анализ. При друга е било извлечено недостатъчно количество.
След подадения сигнал държавната инспекция е направила собствена проверка. По данни от проверяващите, двата продукта, брандирани като „свежо сирене“, отговарят на изискванията. Инспекцията е установила, че те са произведени от обезмаслено сурово мляко с масленост 0,1%.
Според властите проблемът не е в състава, а в наименованията на двете марки. Посочва се, че информацията на етикетите не е била достатъчна, за да бъде потребителят правилно информиран.
Какво поиска БАБХ и защо няма санкции
Инспекторите по храните са връчили предписания на производителите на проверените свежи сирена да допълнят наименованията с термина „обезмаслено“. Финансови санкции няма да бъдат налагани, посочва се в информацията.
От БАБХ отчитат, че са увеличили с 20% проверките на млечни продукти и анализите на проби.
Позициите: риск от заблуда и спор за липсата на глоби
Според Богомил Николов от „Активни потребители“ именно при подобни продукти клиентът може най-лесно да бъде заблуден, че купува истинско сирене. Той дава и пример, че при покупка на 1 кг сирене потребителят получава повече хранително съдържание, отколкото при продукт „неузряло сирене“, в който може да има допълнителни 10–15% вода. Николов добавя, че има подвеждане и при други стоки, като посочва лабораторни тестове на айрян със значително наличие на нишесте.
Според браншови организации липсата на глоби е проблем. Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев коментира, че в Европа при подобни случаи санкциите започват от десетки хиляди евро и стигат до стотици хиляди, включително до затваряне на предприятия. По думите му контролът у нас изостава сериозно и той изразява критика към качеството на част от предлаганите продукти и към ефективността на контрола по веригата.
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от България
