България спира нови доставки на оръжия за Украйна, МО готви 5% разходи за отбрана до 2030 г.
Военният министър Димитър Стоянов настоя за преговори и „справедлив мир“, обяви план за рязко увеличение на бюджета за отбрана и сигнализира за аванси за 16,6 млн. евро с фалшиви банкови гаранции.
България няма да предоставя повече оръжия на Украйна. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов при представянето на приоритетите си. Той подчерта, че според него войната няма да се реши на бойното поле.
Стоянов аргументира позицията си с тезата, че допълнителното въоръжаване води до нови жертви. По думите му изходът минава през преговори. Той призова за „справедлив мир“, който да бъде договорен от двете страни в конфликта.
„Нужни са хора, не оръжия“: позицията на министъра
„Украйна се нуждае от повече хора, не от повече оръжия“, каза Стоянов.
Той определи бойните действия като позиционна война. Според него натрупването на въоръжение не води до решаващ пробив. Вместо това се увеличават човешките загуби.
Министърът настоя, че е време за разговори на масата за преговори. Той посочи и ролята на Европейския съюз. По думите му ЕС е важен фактор, но трудно може да бъде възприет като медиатор. Причината е, че съюзът е подпомагал Украйна в хода на войната.
План за 5% разходи за отбрана и промени в праговете
Стоянов обяви подготвен план за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2030 г. Той уточни, че 3,5% са преки военни разходи. Останалите 1,5% са за свързани с отбраната дейности. Сред тях са инфраструктура и киберсигурност.
По данни, цитирани от министъра, през миналата година разходите са били 2,13% от БВП. За тази година очакването е 2,15%.
Министърът очерта и намерение за законодателни промени. Част от тях ще засягат правилата за работното време. Други ще засегнат праговете за разходи, въведени през 2010 г.
Стоянов описа сегашната рамка като неадекватна. В момента министърът може да разходва до 50 млн. лв. Самостоятелно това е пределът. До 100 млн. лв. са възможни с решение на Министерския съвет. Над 100 млн. лв. е нужно решение на парламента.
Той предложи нови прагове в евро. До 50 млн. евро да може да разходва министърът. До 100 млн. евро да става с разрешение на кабинета. Над 100 млн. евро да остава в компетентността на парламента. Стоянов добави, че разходите за отбрана не влизат в дефицита на страната.
F-16, МиГ-29 и съмнения за фалшиви гаранции за 16,6 млн. евро
По темата за авиацията Стоянов заяви, че никой не саботира обучението и подготовката за F-16. МиГ-29 ще изпълнява дежурства, докато може да бъде поддържан. Това ще важи и докато има необходимост. F-16 ще поеме задачите, когато самолетът и пилотите са готови. Министърът каза и че към момента F-16 разполагат с достатъчен боекомплект.
Стоянов съобщи, че преговорите с Европейската комисия са ускорени. Той очаква България да навакса и да спази срока до 2030 г. за усвояване на средствата.
Министърът обяви и извънреден одит във всички търговски дружества. Целта е да се ограничат практики, които според него са станали възможни заради пропуски в наредбите. Той заяви, че администрацията ще бъде оптимизирана. При дублиращи се структури ще има освобождаване на хора.
Най-тежкият сигнал е за аванси за 16,6 млн. евро. По думите на Стоянов по тези аванси има фалшиви банкови гаранции. Той свърза проблема с предходното правителство. Документите са изпратени до ДАНС и Военната прокуратура. Провеждат се срещи с фирмите, за да представят реални банкови гаранции.
В екипа на министъра влизат двама заместник-министри. Това са Катерина Граматикова–Иванова и Любомир Монов. Началник на политическия кабинет ще бъде Владко Владов. Съветник на министъра е Красимир Грозев. Директор на дирекцията за стратегически комуникации е Десислава Терзийска.
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Теми в статията
българия украйна димитър стоянов приоритети конфликт преговори оръжия военна помощ промени
(ВИДЕО) Демерджиев: Започват масови проверки на всички, демонстриращи висок стандарт на живот, без да имат реални доходи
Бюджетната комисия обсъжда удължителния закон и възможност за нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро

