Борисов атакува кабинета за износа на дизел

След сделката Тръмп–Путин спорът за „Нефтохим“ отново се изостри

Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов разкритикува правителството и управляващото мнозинство за решението от 23 септември да бъде премахнато временното ограничение върху износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, основно дизел и авиационно гориво. Реакцията му дойде след новината, че американският президент Доналд Тръмп се е договорил с руския президент Владимир Путин за пускане на големи количества руски дизел на американския и световния пазар.

Какво обявиха Тръмп и американското финансово министерство

По данни от съобщението на Тръмп след разговор с Путин Москва трябва да пусне незабавно над 300 хил. тона дизел, още 500 хил. тона през ноември и 1 млн. тона непосредствено след това. Посочено е, че при подходящо състояние на руските рафинерии се предвиждат и допълнителни 3 млн. тона.

В материала се уточнява, че американското финансово министерство вече е издало временно разрешение за сделки с руски дизел. Целта, според текста, е да бъдат свалени силно поскъпналите цени на горивото.

Какво твърди Борисов за решението на парламента

Борисов посочи, че още тогава е предупреждавал, че освобождаването на износа на нафта е груба грешка. Според него държавата е трябвало да задържи наличните количества за българския пазар, вместо да позволява продажбата им навън. Той твърди, че това носи печалби за определени търговци за сметка на потребителите и че интересът на износителите е поставен над този на земеделци, транспортни фирми, предприятия и останалите потребители.

В публикацията си Борисов определя кабинета, парламента и „Прогресивна България“ като политически проект на президента Румен Радев. Това е политическа оценка на Борисов, а не институционален факт.

Самото решение от 23 септември е внесено от Министерския съвет и е прието със 121 гласа „за“, 42 „против“ и 23 „въздържал се“. Според текста всички 121 гласа „за“ са от „Прогресивна България“, а против са гласували депутати от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Възраждане“ и трима представители на ГЕРБ-СДС.

Какви са аргументите на правителството и защо темата е чувствителна за Бургас

Правителството е защитило отмяната на забраната с конкретни числа. Към 3 септември в „Лукойл Нефтохим Бургас“ е имало около 50 хил. тона дизел, определени от властта като излишък спрямо нуждите на вътрешния пазар. Стойността им е била изчислявана на приблизително 73,2 млн. долара. При продължаване на производството през октомври задържаният продукт е можел да достигне стойност около 197 млн. долара.

Заместник-министърът на икономиката Михаела Карадимова е посочила, че рафинерията работи приблизително на 90% от капацитета си и първо трябва да обезпечава потребностите на българските граждани и бизнеса. Според позицията на кабинета количествата над това потребление следва да бъдат продавани навън. Аргументът е, че продължителното задържане на готов продукт в резервоарите създава финансов и технологичен проблем.

Вторият мотив е свързан със санкциите. Ограничението е било въведено през октомври 2025 г. заради риск санкциите на САЩ срещу групата „Лукойл“ да засегнат работата на бургаската рафинерия и вътрешните доставки. До септември 2026 г. ситуацията е била променена след получени дерогации от американските и британските власти, което според Министерския съвет е премахнало част от причините забраната да остане.

Темата е особено чувствителна за Бургас, защото там е най-голямата рафинерия на Балканите и решенията за натоварването и износа влияят върху работни места, пристанищна логистика, данъчни приходи и горивния баланс. В текста се посочва и ценови фон: през септември дизелът в Бургас е достигнал около 1,95 евро за литър на част от бензиностанциите.

Материалът подчертава, че сделката на Тръмп с Путин дава нов политически заряд на спора, но сама по себе си не доказва автоматично, че България непременно ще остане без гориво заради отпадането на забраната. Ключовият въпрос, според текста, е дали при остър международен недостиг държавата има достатъчно механизми да гарантира приоритет на вътрешния пазар.

Още новини в категория България