Божидар Божанов в центъра на бурята: 650 млн. лв. и личните данни на България
Съпредседателят на „Да, България“ настоява държавните ИТ проекти да се възлагат при повече конкуренция и прозрачност. В същото време срещу него има обвинения, свързани с обществена поръчка за близо 18 млн. лева, а името му присъства и в казус за твърдян натиск по проекти за 650 млн. лева, пише Narod.bg. Отделно Божанов го свързват и с подготовката на техническо задание за бъдещ цифров портфейл.
Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов отново поставя темата за конкуренцията, прозрачността и начина, по който държавата възлага големи дигитални проекти.
Тези негови позиции обаче неизбежно връщат вниманието към периода, в който самият той беше министър на електронното управление. Именно от този период произлизат част от най-сериозните обвинения срещу него.
В публичното пространство се преплитат няколко различни линии. Едната е свързана с обществена поръчка за близо 18 млн. лева. Втората е за твърдян натиск върху министъра на електронното управление Александър Йоловски по поръчки и дейности за общо 650 млн. лева. Третата е свързана с бъдещия цифров портфейл и въпроса кой би имал контрол върху инфраструктура, която може да работи с изключително чувствителни лични данни.
Важно е тези линии да не бъдат смесвани.
При първите две става дума за официално огласени твърдения на прокуратурата и съдебни производства. При третата част от информацията се основава на неназовани източници и към момента следва да бъде третирана като твърдение, а не като установен факт.
От министър на електронното управление до обвиняем
Божидар Божанов беше министър на електронното управление в кабинета на Кирил Петков.
Той заемаше поста от 13 декември 2021 г. до 2 август 2022 г.
Именно действия от този период по-късно попаднаха във фокуса на прокуратурата.
Според официално разпространената от държавното обвинение информация Божанов е обвинен във връзка с обществена поръчка на стойност близо 18 млн. лева.
Прокуратурата твърди, че в периода между 20 май и 17 юни 2022 г. тогавашният министър е предоставил на изпълнителния директор на ИА „Инфраструктура на електронното управление“ Валери Борисов файл, записан на флаш памет.
Според обвинението файлът е съдържал техническа спецификация.
Твърди се още, че Божанов е указал тази спецификация да бъде използвана при провеждането на процедурата.
Това е съществената част от обвинителната теза.
Прокуратурата поддържа позицията, че спецификацията е била изготвена в нарушение на установения ред за защита на класифицираната информация.
Според обвинението по този начин е било създадено предимство за определен консорциум от търговски дружества.
В първоначалния материал се твърди също, че договорът впоследствие е бил подписан без провеждане на стандартна обществена поръчка.
Това е важен детайл, защото именно около него възниква въпросът за равнопоставеността между потенциалните участници.
Следва обаче ясно да се подчертае: това е теза на прокуратурата.
Обвинение не е равнозначно на присъда.
Докато съдът не се произнесе окончателно, вината не може да бъде представяна като доказан факт.
Конкуренцията като политически аргумент
Именно тук възниква и политическият конфликт.
Днес Божанов говори за необходимостта от по-голяма конкуренция при държавните ИТ проекти.
Той поставя въпроси за концентрацията на обществени поръчки и за това дали държавата допуска достатъчно частни компании до стратегически дигитални проекти.
Тези позиции сами по себе си са легитимна тема за обществен дебат.
Проблемът е, че срещу самия Божанов има обвинение, според което негови действия като министър са могли да дадат предимство на конкретен участник.
Така възниква очевиден политически въпрос.
Може ли един политик да изисква високи стандарти за прозрачност от сегашната власт, без да даде същото ниво на обяснение за собствените си действия?
Това не е въпрос за вина.
Това е въпрос за политическа последователност.
Ако конкуренцията и равнопоставеността са принцип, те би трябвало да бъдат прилагани независимо кой е на власт.
Вторият голям казус: 650 млн. лева
Името на Божанов присъства и в друг много по-мащабен казус.
Той е свързан с твърдения за натиск върху тогавашния министър на електронното управление Александър Йоловски.
През февруари 2025 г. прокуратурата публикува информация за досъдебно производство, започнало след сигнал за оказван натиск върху Йоловски.
Според изложената от прокуратурата версия Кирил Петков и Божидар Божанов са настоявали обществени поръчки да бъдат съгласувани с Божанов.
Държавното обвинение твърди още, че двамата са настоявали министърът да възложи на конкретни фирми поръчки и дейности на обща стойност 650 млн. лева.
Според обвинителната теза това е трябвало да стане без прилагане на правилата на Закона за обществените поръчки.
Това е една от най-тежките части на случая.
Прокуратурата твърди също, че спрямо Йоловски са били отправяни конкретни заплахи.
В обвинителната версия се посочват и заплахи към неговото семейство.
На Йоловски впоследствие е била назначена охрана.
И тук обаче трябва да се направи същото разграничение.
Това са твърдения на прокуратурата.
Те трябва да бъдат доказани в съдебен процес.
Какво реши съдът през април 2026 г.
През април 2026 г. Софийският градски съд прекрати съдебното производство срещу Кирил Петков и Божидар Божанов.
Съдът върна обвинителния акт на прокуратурата.
Причината бяха констатирани процесуални нарушения.
Това решение има конкретен юридически смисъл.
То не представлява оправдателна присъда.
Съдът не е постановил, че обвиняемите са невинни по същество.
Но решението също така не доказва твърденията на прокуратурата.
То означава, че обвинителният акт не е могъл да продължи в този му вид и е върнат за отстраняване на нарушенията.
Това разграничение е ключово.
В публичния дебат често едната страна представя връщането на обвинителен акт като пълно оневиняване, а другата го представя като доказателство, че обвинението остава валидно по същество.
Нито една от тези крайности не е точна.
Към този етап няма окончателно съдебно решение по същество, което да установява вина.
Третата линия: цифровият портфейл
Най-чувствителната част от първоначалния материал е свързана с проекта за цифрова самоличност.
Става дума за бъдещ дигитален портфейл, който би могъл да обединява или предоставя достъп до различни електронни удостоверения и документи.
В материала се твърди, че Божидар Божанов е участвал в подготовката на техническото задание за подобна система.
Според неназовани източници той е подготвил изцяло техническото задание на обществената поръчка.
Това твърдение не е представено в текста като част от съдебен акт или официално обвинение.
Затова то трябва да бъде обозначавано точно като твърдение на източници.
В същия материал се твърди, че първоначалната идея е била обществената поръчка за цифровия портфейл да бъде насочена към „Евротръст Технолъджис“ АД.
Посочва се и връзката на компанията със собственика Константин Безуханов.
В текста се отбелязва роднинската му връзка със Саша Безуханова.
Тези биографични и корпоративни връзки сами по себе си обаче не доказват наличие на нарушение, конфликт на интереси или предварително договорено възлагане.
Ако подобно твърдение трябва да бъде поддържано, то изисква конкретни документи, процедури, комуникации или други проверими доказателства.
Защо цифровият портфейл е толкова чувствителен
Причината темата да е особено важна е характерът на самата система.
Цифровият портфейл би могъл да бъде свързан с електронно удостоверяване на самоличност.
В подобна инфраструктура могат да бъдат използвани данни, свързани с лична карта, шофьорска книжка, дипломи, удостоверения и други официални документи.
В зависимост от конкретната архитектура системата може да взаимодейства и с различни услуги, които използват чувствителна информация.
Точно затова въпросът кой разработва системата и кой има технически достъп до нея е напълно легитимен.
Също толкова важни са въпросите къде се съхраняват данните, как се криптират, как се удостоверява достъпът, кой има административни права и какъв контрол упражнява държавата.
Но от факта, че даден политик е участвал в подготовката на проект, не може автоматично да се стигне до извода, че той „притежава личните данни на всички българи“.
Такова твърдение би изисквало доказателства за фактически контрол върху данните или инфраструктурата.
В предоставения материал такива доказателства не са посочени.
Поръчката, която не е била пусната
Според първоначалния текст подготовката на цифровия портфейл е останала недовършена.
Твърди се, че заради краткия период на управление на служебния кабинет процедурата не е била стартирана.
В материала е посочено, че тогавашният служебен министър на електронното управление Георги Шарков не е успял да пусне поръчката.
И този детайл е важен.
Ако поръчката реално не е била проведена, тогава не може да се говори за реализирано възлагане към предварително определена компания.
Може да се говори единствено за подготовка, намерение или твърдяна насоченост на техническото задание, ако за това има доказателства.
Връзките с ИТ бизнеса
Първоначалният материал поставя Божанов и в по-широк контекст на отношения между политиката и големи компании от ИТ сектора.
Споменато е името на „Телелинк“, както и бизнесменът Любомир Минчев.
Текстът използва силно оценъчни квалификации спрямо него и останалите лица.
Тези квалификации не са необходими, за да бъде поставен същественият журналистически въпрос.
По-важното е дали съществуват доказуеми икономически, политически или договорни връзки между конкретни компании и решенията на държавната администрация.
Самото познанство между политик и бизнесмен не доказва неправомерно поведение.
При обществените поръчки значението имат условията на процедурата, техническите спецификации, критериите за участие, конкуренцията между кандидатите и крайният избор.
Един и същ стандарт за всички
Най-силният въпрос в целия казус е този за двойния стандарт.
Божанов днес настоява за прозрачност.
Той критикува концентрацията на държавни ИТ поръчки.
Говори за необходимостта повече компании да имат достъп до тях.
Това е напълно легитимна позиция.
Но тя неизбежно увеличава очакванията към самия него.
Ако политик настоява за прозрачност, той трябва да бъде готов да обясни подробно и собствените си решения.
Това важи особено когато срещу него има официално повдигнати обвинения.
Важи и когато името му се появява в други разследвания.
Важи и когато неназовани източници го свързват с подготовката на стратегически държавни дигитални проекти.
Отговорът не може да бъде даден чрез политически лозунги.
Той трябва да бъде даден с документи, процедури и факти.
Какво е установено и какво остава твърдение
Към момента могат ясно да бъдат разграничени няколко нива на информация.
Факт е, че Божидар Божанов е бил министър на електронното управление.
Факт е, че срещу него има обвинения, свързани с действия от този период.
Факт е, че прокуратурата е изложила теза за обществена поръчка за близо 18 млн. лева.
Факт е също, че прокуратурата е разглеждала казус с твърдян натиск върху Александър Йоловски и дейности за 650 млн. лева.
Факт е, че през април 2026 г. съдът е върнал обвинителния акт заради процесуални нарушения.
Това не е оправдателна присъда.
Но не е и присъда за вина.
Отделно стоят твърденията за цифровия портфейл, конкретни компании и предварително подготвено възлагане.
Те изискват допълнителни доказателства.
Именно това е линията, която трябва да бъде следвана, ако темата се разглежда журналистически.
Не чрез предварително произнесена присъда.
А чрез максимално конкретни въпроси към всички замесени.
Кой е писал техническите задания?
Кой е определял условията?
Кои компании са имали предварителен достъп до информация?
Имало ли е фаворизирани участници?
Как са защитени личните данни при проектите за цифрова идентичност?
Кой има технически и административен достъп?
И най-важното – прилагат ли политиците към себе си същите стандарти за прозрачност, които изискват от своите опоненти?
Това са въпросите, на които обществото има право да получи конкретен отговор.
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от България
