Фирма „Интиел“ в Поморие отчете скок на тока до 40 000 лв.
Производителят на електроника оцелява между кризи, компоненти и пазари
Поморие се свързва най-често с туризъм и сол, но в града има и производство на електроника. „Интиел“ ООД е местна компания, която повече от три десетилетия работи в сектор с силна международна конкуренция и зависимост от енергийни и доставни разходи. Пред Българската телеграфна агенция собственикът и управител Петьо Тодоров посочи, че фирмата е плащала между 4000 и 5000 лева месечно за електроенергия, а по-късно сметките са стигнали 35 000–40 000 лева, без разширяване на дейността. По думите му това е принудило дружеството да преосмисли начина си на работа.
От таванско помещение до база и 18 служители
„Интиел“ започва в началото на 90-те години в таванско помещение на стара къща в Поморие. Постепенно екипът достига 10 души, а производството се разширява в гараж, като са усвоени около 100 кв. м. Днес компанията има собствена производствена база, построена през 2006 г., и 18 служители.
Специализацията ѝ е в електронни устройства и системи за управление, основно за отоплителни инсталации. В продуктовата гама влизат регулатори и контролери за електрически котли, пелетни горелки и абонатни станции. Компанията произвежда и електронни табла за управление на климатични системи и помпени съоръжения.
Пазарите се свиват, кризите режат персонал
Според Тодоров историята на фирмата показва колко силно производството зависи от търсенето. В първите години „Интиел“ изнася по 14 000 диференциални термостата годишно за Германия и реализира приблизително същите количества в България. Това съвпада с период на активно изграждане на соларни инсталации за подгряване на вода у нас.
Днес поръчките от Германия са сведени до една-две годишно, каза Тодоров. Компанията продължава да продава в Румъния, Гърция, Сърбия и Унгария, но по думите му обемите са намалели многократно. В определен период дружеството е работило и за американския пазар, като е изнасяло компоненти за автомобилни газови системи.
Финансовата криза през 2009 г. води до рязък спад на оборота и загуба на клиенти, докато вече договорени материали продължават да пристигат и готовата продукция се натрупва. Тодоров разказа пред БТА, че в крайна сметка се е наложило да освободи шестима души, а изходът е дошъл с разширяване на продуктовата гама, включително горелки за пелетни котли и контролери за електрически котли.
Следващото сериозно изпитание е пандемията от КОВИД-19. Спирането на инвестиции и производства принуждава фирмата да освободи почти целия персонал, който тогава е бил около 27 души. По думите на Тодоров възможност за възстановяване идва от Украйна, когато компания от страната търси контролери за електрически котли за производство в Днипро.
Компоненти, Китай и цената на логистиката
Пандемията изважда на преден план и зависимостта от глобалните вериги за електронни компоненти. По време на световния недостиг на полупроводници цената на процесорите, използвани от „Интиел“, се увеличава от около 1,5 долара до 7,5 долара за брой, каза Тодоров.
В момента доставките на тези компоненти не са проблем, като дружеството работи директно с американската Microchip, чието производство включва заводи в Тайланд. При печатните платки обаче зависимостта от външни производители остава. След прекратяване на работа на част от българските доставчици фирмата се насочва към Турция, а днес по-голямата част от платките идват от Китай. Поръчките се организират чрез посредник от Благоевград, който договаря по-големи количества и по-добри цени.
Тодоров отбеляза, че работата с китайски производители невинаги е лесна, тъй като цените се повишават периодично с аргумент за растящи суровинни и производствени разходи. От Китай компанията внася и конзолни термостати с интелигентни функции и управление през WiFi, както и LCD дисплеи. Корпусите се поръчват от Турция.
Към цената на компонентите се добавя и транспортът. По думите на Тодоров при примерна доставка 1000 печатни платки за 1000 долара, транспортът вече може да струва още толкова. Това превръща логистиката в значим фактор за себестойността, особено при по-малки обеми.
ЕС търси технологична независимост, бизнесът брои разходите
Казусът има връзка с дебата в ЕС за технологична независимост. Според данни на Евростат, публикувани на 6 октомври 2026 г., вносът на високотехнологични продукти в ЕС достига 534,1 млрд. евро през 2025 г., а износът е 566,5 млрд. евро. Китай е най-големият доставчик с 28% от вноса (150,4 млрд. евро), следван от САЩ с 25% (131,4 млрд. евро). При електрониката и телекомуникациите през 2024 г. те формират 36% от високотехнологичния внос на ЕС от държави извън Общността. По тези данни Китай е водещ доставчик, като електрониката и телекомуникациите са 53% от високотехнологичния внос на ЕС от Китай на стойност 75 млрд. евро.
За полупроводниците информационен доклад на Службата за парламентарни изследвания на Европейския парламент, актуализиран на 28 октомври 2026 г., посочва, че потреблението в ЕС е 55 млрд. евро през 2024 г., а европейското производство покрива 22%. Останалите 43,6 млрд. евро са доставки от държави извън ЕС. На този фон Европейската комисия представя през юни 2026 г. пакет за европейски технологичен суверенитет, насочен към намаляване на зависимостта от външни доставчици. В специален доклад Европейската сметна палата предупреждава през 2025 г., че ЕС вероятно няма да постигне целта си за 20% дял в световното производство на чипове до 2030 г., като очакваният дял е около 11,7 процентни пункта.
За „Интиел“ темата е практична, защото конкурентоспособността зависи от цени на компоненти, надеждни доставки и предвидими производствени разходи, каза Тодоров. Той посочи, че електроенергията остава един от най-чувствителните фактори. Според него високите цени на тока са повлияли съществено върху продажбите на електрически котли, а по-късно поскъпването на пелетите също е променило пазара.
В момента компанията се концентрира основно върху електронни регулатори и контролери за отоплителни инсталации. Сред клиентите ѝ е „Топлофикация Сливен“, за която произвежда контролери за абонатни станции. По данни на Тодоров дружеството има реализирани устройства в различни обекти, включително болници в София и помпени станции по Черноморието.
Тодоров допълни, че опитът с нови продукти показва, че модернизацията не гарантира пазар. Компанията е получавала запитвания за интелигентни устройства с дистанционно управление, но в някои случаи интересът е изчезвал след разработването на решението. Затова „Интиел“ не разглежда този сегмент като устойчива ниша.
На фона на трудностите секторът в България отчита растеж. Предварителни данни на Националния статистически институт сочат, че производството на компютърна, електронна и оптична продукция е нараснало с 39,3% през юни 2026 г. спрямо същия месец година по-рано. През септември 2026 г. оборотът от продажби на международните пазари в сектора е 18,2% над нивото от септември 2025 г.
„Интиел“ не е участвала в проекти с европейско финансиране и остава семеен бизнес. След криза, пандемия, недостиг на компоненти и рязка промяна на енергийните цени собственикът не се ангажира с прогноза за следващата година. Пред БТА той посочи, че несигурността в икономическата среда затруднява дългосрочното планиране.
Още новини в категория Новини от Бургас
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от Новини от Бургас
