Илия Проданов предупреждава: Спирането в Черно море блокира зърното

Над 4 млн. тона българска пшеница чакат износ при растящ риск.

Над 4 млн. тона българска пшеница в момента чакат да бъдат изнесени, а нарастващият риск за корабоплаването в Черно море вече се превръща от военен в сериозен икономически проблем. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов предупреди в интервю за БНР Бургас, че евентуално спиране на зърнения трафик през региона би имало последствия далеч извън България. Той посочи, че ако през Черно море не се изнася зърно, това може да доведе до глад в световен мащаб.

Атаки по кораби и растяща тревога за търговските маршрути

Предупреждението идва на фона на нови атаки срещу граждански кораби в Черно море и повишена тревога за сигурността на търговските маршрути. През седмицата корабът ALFA WATAN е потънал след удар на около 70–80 морски мили (около 130–150 км) от българския бряг. Втори плавателен съд е бил тежко повреден.

Турция също е предупредила, че ескалацията между Русия и Украйна вече застрашава търговското корабоплаване и сигурния износ на зърно. Reuters съобщава, че турският външен министър Хакан Фидан е заявил, че засилените действия на Русия и Украйна поставят в риск и граждански плавателни съдове. Анкара настоява за мерки за гарантиране на безопасен износ на зърно.

Какво означава Черно море за пшеницата и глобалната търговия

Според Илия Проданов близо 60% от износа на пшеница, за който Черноморският регион има стратегическо значение, е свързан със страни като Русия, Украйна, Румъния и България.

Материалът посочва, че USDA (Министерството на земеделието на САЩ) потвърждава значението на региона. Русия остава най-големият износител на пшеница в света през сезон 2026/2027, а войната и ограниченията по черноморските маршрути вече намаляват доставките. USDA очаква световната търговия с пшеница да се свие с около 6% спрямо предходния сезон заради логистични проблеми, включително по маршрути през Черно море.

FAO (Организацията по прехрана и земеделие на ООН) също е намалила прогнозата за международната търговия със зърно. За сезон 2026/2027 тя очаква 505,8 млн. тона обща търговия със зърнени култури. Това е спад с 18,3 млн. тона, или 3,5%, спрямо предходната година. Сред посочените причини са ограничените черноморски маршрути и недостатъчният капацитет на алтернативния транспорт.

Българският риск: складове, цени и транспорт, поскъпнал три пъти

За България залогът е конкретен. Тази година страната е прибрала над 7 млн. тона пшеница, а вътрешното потребление е многократно по-ниско. По тази причина износът е ключов за сектора. Ако корабите започнат да избягват българските пристанища или ако транспортът стане прекалено скъп, значителна част от реколтата може да остане в складовете.

Проданов посочва, че ако количествата не се реализират навреме, секторът рискува да посрещне следващата реколта с големи преходни остатъци. Това може да натисне цените надолу за българските производители и да затрудни съхранението на новото зърно.

По думите му процесът на оскъпяване вече върви. Застраховките за военен риск, фрахтовите ставки и общите транспортни разходи в региона растат от началото на войната. Проданов казва, че цената на корабния транспорт е скочила поне три пъти за последните три години. След последните удари срещу търговски съдове опасенията са, че застрахователите ще увеличат премиите или част от корабособствениците ще откажат курсове в определени части на Черно море.

Той настоява държавата да даде ясен отговор доколко българската част на Черно море е безопасна за търговско корабоплаване. Според него без гаранции за сигурността корабните компании ще калкулират все по-висок риск, а разходът ще бъде прехвърлян към износителите и земеделските производители.

Като алтернатива Проданов посочва частично пренасочване към пристанища в Северна Гърция, но подчертава, че това е скъпо и ограничено. При милиони тонове зърно такъв вариант може да помогне само частично.

В материала се посочва, че при продължително прекъсване най-уязвими няма да са богатите европейски държави, а страни в Северна Африка, Близкия изток и части от Азия, които разчитат на вносна пшеница. USDA посочва сред големите пазари Египет, Алжир, Мароко, Иран, Йордания и Ливан. При свиване на предлагането обичайният първи ефект е ръст на цените, което поставя най-бедните вносители в по-трудна позиция.

Още новини в категория Новини от Бургас