Кооперация „Черноморка“ в Бургас оцелява с наеми

Шие висша мода за Франция, но буферът идва от имоти.

На третия етаж в стара промишлена сграда в Бургас около двайсет жени сглобяват облекла от сегмента на висшата мода. По думите на ръководството дрехите са предназначени за бутици във Франция. В помещението стои и скъпа машина за безшевно спортно облекло, купена по заръка на френски клиент, чиято поръчка не пристига.

Кадърът описва модела на работа на кооперация „Черноморка“ в Северната промишлена зона на Бургас. Предприятието е основано през 1950 г. от хора с увреждания. На 24 декември тази година то трябва да отбележи 76 години от създаването си. Днес „Черноморка“ е сред малкото примери за социална икономика в Югоизточна България. На фона на натиска от скъп ток и конкуренция от внос, кооперацията се задържа чрез хибриден подход. Тя шие за Западна Европа, но реално се издържа и като хазяин.

Наемите като финансов буфер за цеха

Председателят на кооперацията Антонела Илиева посочва, че в България са останали около 70 трудово-производителни кооперации за хора с увреждания, като броят им намалява. Според нея причината за оцеляването им не е в производството, а в недвижимите имоти.

„Черноморка“ отдава свободни площи под наем на различни бизнеси. Сред наемателите са производители на спално бельо и хигиенни материали, фирма за електронни платки, рибопреработвателно предприятие, две модни къщи и два аптечни склада. По думите на Илиева именно тези приходи покриват тежките сметки за индустриална електроенергия и отоплението на шивашкия цех.

Илиева признава, че най-много приходи идват от наемите, а не от производството на дрехи. Приземният етаж в сградата е бил обсъждан като бъдещ магазин за детски дрехи с марката „Черноморка“. Планът остава нереализиран заради слаб човекопоток и липса на паркоместа в района. Кооперацията е имала магазин в центъра на Бургас, но днес продава продукцията си само на търговски изложения в страната.

Висша мода по чужди кройки и с посредници

В кроячното и шивашкия цех работят стари машини редом до нови, закупени с европейско финансиране. По данни на кооперацията в производството няма дизайнер. „Черноморка“ изпълнява поръчки по готови кройки и шаблони на западни клиенти. Това включва ежедневни дамски дрехи за Дания и луксозни детски модели за Франция, Италия и Испания.

Според Антонела Илиева директните договори са почти невъзможни. Затова тя разчита на лични контакти и търговски посредници. По думите ѝ агентите удържат 5% комисиона за френския пазар и до 8% за скандинавските държави. Тя дава пример и с поръчка на черни панталони за рап изпълнители във Франция. Илиева посочва, че понякога се поръчват детски дрехи с много високи изисквания за качество, за магазини, които са недостъпни за повечето българи.

Въпреки ниските маржове, кооперацията продължава да инвестира. Следващата планирана покупка е специализирана филетмашина за прецизна изработка на джобове за сака и палта.

Държавна подкрепа на теория, труден достъп на практика

Илиева напомня, че на теория държавата подкрепя предприятията на хора с увреждания. Като пример тя дава възстановяване на част от разходите за осигуровки чрез целеви субсидии. Тя посочва и европейската рамка за т.нар. запазени обществени поръчки.

На практика обаче, по думите ѝ, „Черноморка“ е изтласкана от държавните търгове. Като пример тя посочва, че през 2007 г. кооперацията е изпълнила държавна поръчка за 42 000 тениски за месец и половина, с мобилизиране на още две предприятия. Днес подобни договори според нея са недостъпни заради корупционен натиск.

Илиева разказва за два случая. При опит за участие в търг за униформи посредник донесъл готови документи с разпределени цени и поискал дял. В друг случай представител на компания поискал 13% комисиона, за да насочи към печеливша оферта. По думите ѝ кооперацията отказва подобни сделки. Тя добавя, че частни фирми могат да калкулират такива разходи, но за социална кооперация с прозрачно счетоводство и ниска норма на печалба това е невъзможно. Според нея така социалните предприятия остават зависими от дребни локални поръчки или от клиенти в чужбина.

От сурово кафе до шивашки игли: смяна на дейности

През годините кооперацията е сменяла многократно дейността си. Сред изброените от Илиева са производство на мебели, плетива, кошници и битови кукли, чупене на бадеми, ръчно пакетиране на подправки и производство на боза. В определен период предприятието е било и един от двата официални вносителя на сурово кафе в България. То е печало и пакетирало сортове от Виетнам, Коста Рика и Венецуела, докато индустриалната автоматизация не е ограничила този бизнес.

Днес, по думите на Илиева, основният капитал на кооперацията са хората от Бургас и околните села. Тя посочва, че общо работят около 30 души, а част от тях имат 58 години трудов стаж в предприятието. Илиева добавя, че заедно с книговезкия цех в центъра на Бургас и с наемателите, тези работещи хора поддържат модел, при който пазарният прагматизъм се оказва ключов за оцеляването на социалната кауза на КТ „Черноморка“.

Още новини в категория Новини от Бургас