Крум Зарков: Осемчасовият ден е мит, хората изнемогват

На Първи май лидерът на БСП говори за труд „без край“ чрез телефони и имейли, за работещи бедни и за нужда от организирана реакция срещу нарастващото неравенство.

Крум Зарков използва трибуната на Първи май, за да постави остър въпрос. Според него осемчасовият работен ден остава на хартия, а реалността за много хора е „работа без край“. Той предупреди, че България плаща висока цена. Цената е в разбити семейства, изтощение и изострящи се неравенства.

В словото си председателят на Националния съвет на БСП благодари на присъстващите, че „поставят България на картата“ на левите движения. Той представи Деня на труда като част от глобална борба за справедливост. В тази борба трудът трябва да се противопостави на натиска на капитала.

Осемчасовият ден е граница, а не формалност

Зарков припомни историята на искането за осемчасов работен ден, извоювано от работническите протести в края на 19. век. Тази норма днес е част от трудовото законодателство. По думите му обаче тя се изпразва от смисъл.

Той описа ежедневие, в което много работещи остават „винаги на линия“. Отговарят на телефон. Следят служебни канали и мрежи. Има „още един имейл“. Така работният ден се разширява без формална заповед и често без доплащане.

Според него осемте часа труд, осемте часа почивка и осемте часа личен живот не са само правило. Те са граница. Отвъд нея започва експлоатация.

„Доброволната“ експлоатация и цената за обществото

Зарков заяви, че днешната експлоатация често изглежда приета. Някои дори я наричат „доброволна“. По думите му тя не е доброволна, защото е резултат от система.

Той свърза тази реалност с ръст на физически и психически проблеми. Посочи изтощение, „прегряване“ и депресия. Според него обществото плаща и социална цена. Тя се вижда в разпад на семейства, атомизация и насилие в дома. Той добави и демографски ефект. Държавата се „опразва от хора“.

Данни за бедност и призив за организирана реакция

В речта си Зарков се позова на статистика на НСИ. Той каза, че една трета от българските граждани са заплашени от бедност или социално изключване. По думите му една пета живеят в бедност.

Той постави въпроса каква е обществената система, ако „с труд, упоритост, честност и почтеност“ човек не може да живее добре. Според него това подкопава ценността на труда и превръща нечестните практики в печеливш модел.

Зарков призова за „организирано и широко движение“. В него трябва да участват леви политически сили, синдикати и граждански организации. Той подчерта и ролята на „авторитетни и честни личности“, които да назовават проблемите и да търсят промяна.

В края на словото си той отправи предупреждение и мобилизиращ призив. „Втори живот нямаме. И друга държава също нямаме“, каза Зарков. Той настоя темата за работещите бедни да стане централна кауза. По думите му предстоящите трудни месеци не трябва да служат за оправдание. Те трябва да бъдат амбиция за действие, заедно със синдикатите и хората на труда.

Още новини в категория Позиция