Лазаровден: Oбичаи, лазарки и вярването, че „се пускат умрелите“

Празникът в съботата преди Цветница събира църковната памет за възкресението на Лазар и силни български ритуали – от лазаруването до Лазарската задушница и върбовите клонки.

Лазаровден е в предпоследната събота преди Великден. Тази година се пада на 4 април. Денят е познат още като Лазарница и Лазарова събота. Той стои на прага на Цветница и открива пасхалния цикъл от събития в църковния календар.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки. Те се пазят за следващия ден – Връбница, наричана още Цветница. Тогава клонките се благославят и се раздават в храма.

Какво празнува Църквата на Лазаровден

Лазаровден е християнски празник, посветен на Свети Лазар. В Новия Завет той е ученик на Христос и брат на Марта и Мария Магдалина. Евангелският разказ за възкресението му е сред най-силните моменти преди Страстната седмица.

Според преданието Лазар живее още 30 години. Умира като епископ на град Китон на остров Кипър. Името му се свързва със здраве и дълголетие.

По време на светата литургия Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот. Акцентът е, че чудото преди страданията на Иисус утвърждава идеята за всеобщото възкресение. Именно възкресяването на Лазар става и повод Христос да бъде посрещан от народа като Месия.

Лазаруването: обредът, който „прави момичето мома“

В българската традиция Лазаровден е празник и на момичетата. След лазаруването те могат публично да се „момеят“. Това означава да се държат като моми, готови за задомяване.

Подготовката започва още по време на постите. Момичетата се групират по възраст и се събират на чети. В четата има пеячки и шеталици. Една от лазарките носи кошничка за яйцата.

Лазарките обикалят селото в събота следобед и в неделя до обяд. Влизат във всяка къща. Пеят песен за всеки член на семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват най-често с яйца. Накрая момичетата си поделят събраното.

Традицията свързва празника и с нивите, пасищата и горите. В народните представи той е важен прелом към пролетта и към новия земеделски цикъл.

Лазарската задушница и вярването за „разпускането“ на мъртвите

На Лазаровден се изпълняват и поминални обреди. В Североизточна България има вярване, че на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. Затова се устройва Лазарската задушница.

В навечерието на празника жените ходят на гробището. Прекадяват и преливат с вино гробовете. Раздават за душите на близките рангелов кравай и жито.

Същата вечер, или на самия Лазаровден, стопанките раздават в селото малки просфорки. Броят им се съобразява с починалите в рода. Винаги е нечетен.

С вярването за „пускането“ на мъртвите се свързва и паленето на огън при гробовете. То се прави преди изгрев слънце на Връбница.

Какво се случва на Цветница

На вечернята преди Вход Господен в Йерусалим се четат старозаветни пророчества за Царя-Месия. Четат се и евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.

На Цветница по време на утренята се благославят върбови клонки. Те се раздават на богомолците. Клонките се държат в ръце по време на литургията. Така вярващите показват, че посрещат Христос като Цар и Спасител.

Имен ден на Лазаровден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.

Още новини в категория Култура