Неделя на Всички български светии: кои празнуват имен ден днес

Православната църква почита известните и неизвестните български светци в първата неделя след Петдесетница. Имен ден имат Асен, Крум, Панайот, Румен и още.

Православната църква отбелязва Неделята на Всички български светии. Това е подвижен празник. Той се чества в първата неделя след Петдесетница.

Денят е посветен на всички канонизирани светци, свързани с българските земи. Включени са и онези, чиито имена не са запазени. В църквите се измолва тяхното застъпничество. Моли се и за благословение над народа.

Кои са именниците на празника

На този ден имен ден имат:

Асен, Асенка, Аспарух, Ася, Десислава, Десислав, Десина, Крум, Камен, Камена, Кремена, Панайот, Румен, Румяна, Чавдар.

Традицията е именниците да приемат гости. Поздравът остава кратък и личен. Църквата напомня, че празникът е преди всичко духовен.

Защо денят е специален в календара

Неделята на Всички български светии се приема като най-новият празник в църковния календар. Чрез него се отдава почит към личности, които са оставили следа с вяра и дела. Те са укрепвали връзката между църква, народ и държава.

Според църковната традиция българските светци отразяват различни периоди от историята. Всеки век има свои духовници, мъченици и изповедници. Наред с имената от календара се възпоменават и много неизвестни подвижници.

Памет за мъчениците и първия известен български светец

В историческата памет остават и времена на разрушени храмове и манастири. Вярата обаче е оцеляла. Затова на този ден се почитат и хората, загинали заради християнството. Споменава се и за монаси, които са живели скромно. Те са останали безименни, но се приемат като част от духовната опора на общността.

Първият известен по име български светец е св. Енравота, известен и като Боян. Той е син на хан Омуртаг. Загива като мъченик през 30-те години на IX век. Екзекутиран е в Плиска по заповед на брат си Маламир.

Църковният разказ пази и негови думи преди смъртта. Според преданието той казва, че вярата ще се разпространи по цялата българска земя. По-късно България приема християнството.

Общо канонизираните българи са 104. Сред тях има патриарси и епископи, владетели и воини. Най-голям дял заемат мъчениците. Последните канонизации са в периода на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. за светец е провъзгласен преп. Паисий Хилендарски. Тогава е канонизиран и св. Софроний Врачански.

Още новини в категория Култура