НИМХ отчете по-топла есен в България и повече валежи

Данните за 1961–2025 г. показват ръст на летните дни и спад на мразовитите.

Есента в България все по-често напомня продължение на лятото, а валежите нарастват. Това показват данни от 27 метеорологични станции за периода 1961–2025 г., цитирани в анализ на Николай Петков от Климатека, предаден от dnes.bg. Според обобщението по-топлите септември и октомври и намаляващите мразовити дни променят характера на сезона и създават нови рискове за земеделието, природата и хората.

Температурите се повишават по-осезаемо след 90-те

Сравнението на двата стандартни 30-годишни климатични периода 1961–1990 г. и 1991–2020 г. показва, че средната есенна температура в България се е повишила с 0,56°C, по данни, цитирани в анализа. Въпреки това есента остава сезонът с най-слабо затопляне спрямо останалите сезони за същия период.

По-новите данни очертават ускоряване. Периодът 2016–2025 г. е с около 0,7°C по-топъл от предходното десетилетие и с 1,5°C по-топъл от 1996–2005 г. Според Николай Петков след края на 90-те години тенденцията става ясно изразена. Посочва се и че 2023 г. е най-топлата есен в целия изследван период.

Анализът подчертава, че пет от десетте най-топли есени за 1961–2025 г. са регистрирани през последните седем години. Това се тълкува като знак, че необичайно топлите есени вече не са единични отклонения.

Септември и октомври „изместват“ есента към лято

Промяната е най-видима през септември и октомври. За 2016–2025 г. средната температура през септември достига 18,1°C, което е с 0,8°C повече спрямо предходното десетилетие. В анализа се отбелязва, че така температурите през септември се доближават до тези за юни през периода 1961–1990 г.

За октомври затоплянето е било по-постепенно до началото на XXI век, но през последните две десетилетия се ускорява. Само през 2016–2025 г. средната температура през октомври се е повишила с 0,8°C спрямо предходното десетилетие.

При ноември тенденцията е по-неравномерна. Между 1976 и 1995 г. е отчетено захлаждане, а след това – чувствително затопляне. Изводът е, че климатичните промени не протичат еднакво през всички есенни месеци, въпреки общата посока към по-високи температури.

Според данните на НИМХ, цитирани в материала, дните с мраз (минимална температура под 0°C) са намалели средно с два дни в извънпланинските райони и с пет дни в планините. За сметка на това летните дни с максимална температура над 25°C са се увеличили с повече от два дни, а на отделни места – с до осем.

Валежите растат най-много през есента

Температурите не са единствената промяна. При сравнение на периодите 1961–1990 г. и 1991–2020 г. есента отчита най-голямото увеличение на валежите в България – средно с над 15%, по данни на НИМХ.

Най-съществен ръст е отчетен в Североизточна България, където увеличението достига 25%–40%, а на отделни места – 50%–60%. В източните райони зачестяват случаите на умерени и силни валежи, посочва анализът.

За есента на 2025 г. се съобщава, че е сред най-топлите за последните 15 години и най-валежната за последното десетилетие. Сезонът е бил белязан и от екстремни валежи в Югоизточна България, включително наводнение в курорта Елените на 4 октомври, при което са загинали четирима души. Напомня се и за тежкото бедствие в Царево през септември 2023 г.

Материалът уточнява, че отделни наводнения не могат автоматично да бъдат приписани на климатичните промени без специализиран анализ. Посочва се обаче физическият механизъм, че при повишаване на температурата с 1°C въздухът може да задържа приблизително 7% повече водна пара. Това увеличава потенциала за силни валежи при подходящи атмосферни условия.

Прогнози до края на века: по-топла есен и несигурни валежи

Затоплянето през есента е част от тенденция, наблюдавана и в Европа. В материала се цитира научно изследване от средата на 80-те години, според което есенните температури на континента се повишават средно с 0,045°C годишно.

Прогнозите за България, представени в текста, сочат продължаване на тенденцията. При умерен сценарий на затопляне средногодишната температура за периода 2071–2099 г. се очаква да е с 2,9–3,2°C по-висока спрямо 1975–2004 г. За есента прогнозираното повишение е между 2,5°C и 3,5°C. Промените в сезонните валежи са посочени в широк диапазон – от минус 10% до плюс 10%.

В анализа се отбелязва, че последствията ще са и икономически. По-дългият период с летни температури и по-късното падане на сняг в планините може да създават трудности за зимния туризъм. В земеделието удълженият вегетационен период може да увеличи уязвимостта на растенията при внезапни застудявания и слани.

Обобщението на данните е, че есента в България вече се променя осезаемо. По-топлите месеци, по-малкото мразовити дни и увеличените валежи очертават сезон с различен профил спрямо познатите климатични норми.

Още новини в категория България