Парламентът прие Бюджет 2026

Народното събрание прие окончателно държавния бюджет за 2026 година.

Депутатите гласуваха текстовете на второ четене.

Така бюджетната процедура приключи след продължителни дебати и спорове.

Самото окончателно гласуване продължи около шест часа.

Ден по-рано депутатите заседаваха до около 23:00 часа.

Дебатите тогава продължиха близо 13 часа.

Дефицитът е 5,7%

Парламентът прие бюджетната рамка с дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт.

„За“ гласуваха 125 народни представители.

Те бяха от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“.

Против бяха 84 депутати от опозиционните формации.

Сред тях са ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.

Нямаше въздържали се.

От управляващото мнозинство определиха бюджета като стъпка към финансова стабилизация.

Според тях той трябва да ограничи натрупаните структурни дефицити.

Опозицията обаче отправи множество критики към приходите и разходите.

Предложенията ѝ за промени в основната рамка бяха отхвърлени.

Нов дълг до 10,1 млрд. евро

Максималният размер на новия държавен дълг през 2026 г. е 10,1 млрд. евро.

В тази сума влиза и възможен заем до 3,261 млрд. евро.

Средствата са по европейския инструмент SAFE.

Той е предназначен за укрепване на европейската отбранителна индустрия.

Максималният държавен дълг в края на годината не може да надхвърля 37,7 млрд. евро.

Минималният размер на фискалния резерв е определен на 2,6 млрд. евро.

Минималната заплата в администрацията остава 620,20 евро

Депутатите запазиха минималната работна заплата в държавната администрация на 620,20 евро.

От 1 август се променя и начинът за плащане на осигуровките.

Държавните служители започват да поемат част от личните си осигурителни вноски.

Съотношението между работодателя и служителя става 80 към 20.

От 1 януари 2027 г. то ще стане 60 към 40.

Това е същото съотношение, което важи за останалите работещи.

Заплатите трябва да бъдат компенсирани.

Целта е нетният доход да не падне под получавания към 31 юли.

Промяната засяга и служителите по Закона за съдебната власт.

Максималният осигурителен доход става 2300 евро

От 1 август максималният осигурителен доход се увеличава до 2300 евро.

Повишават се и минималните осигурителни прагове.

Това ще засегне определени икономически дейности и професии.

Промените означават по-високи осигурителни разходи.

Те ще бъдат поделени между работниците и работодателите.

Управляващите очакват допълнителни приходи в държавното обществено осигуряване.

Винетките поскъпват с 30%

Годишната винетна такса се увеличава с 30%.

Новите цени трябва да влязат в сила от 1 август.

Това е една от мерките за повишаване на приходите.

По-високи акцизи ще има и за тютюна и тютюневите изделия.

От 1 август акцизът за тютюн за пушене става 130 евро за килограм.

От март 2027 г. ставката ще бъде 138 евро.

От началото на 2028 г. тя ще достигне 146 евро.

Администрацията трябва да свие разходите с 10%

От 1 септември разходите в държавната администрация трябва да бъдат намалени с 10%.

Мярката ще остане в сила и през 2027 и 2028 година.

От нея са изключени няколко ключови сектора.

Сред тях са общините, училищата с делегирани бюджети и лечебните заведения.

Изключение има и за секторите „Отбрана“ и „Сигурност“.

Според приетите текстове заплатите на служителите трябва да бъдат запазени.

Всяка институция ще решава как да постигне икономиите.

Това може да стане чрез оптимизация или чрез съкращения.

Без коледни партита и спортни прояви

Бюджетните организации вече няма да могат да харчат средства за празнични прояви.

Забраната включва коледни и новогодишни тържества.

Ограничението засяга и спортни и развлекателни събития за служителите.

Забранява се и финансирането на други прояви с неслужебен характер.

Семинари и обучения извън административните сгради също се ограничават.

Изключения ще има за международни събития.

Допускат се и прояви, финансирани изцяло по международни програми.

Междуведомствените и вътрешните срещи трябва да се провеждат онлайн.

За целта ще се използва наличната ведомствена инфраструктура.

Отпадат бонусите за част от висшите държавни служители

Определени ръководители няма да получават бонуси за постигнати резултати.

Мярката обхваща едноличните държавни органи и техните заместници.

Засегнати са и председателите и членовете на колегиални органи.

Ограничението важи и за началниците на политически кабинети.

Няма да се плащат допълнителни възнаграждения и за участие в комисии.

Това важи, когато участието е част от служебните задължения.

Изключение ще има само при изрично решение на Народното събрание.

Детските помощи получават нови доходни прагове

От 1 август се променят доходните критерии за семейните помощи.

Прагът за еднократна помощ при бременност става 466 евро.

Същият праг важи за помощите за отглеждане на дете до една година.

За детски надбавки в пълен размер прагът е 415 евро.

При доход между 415,01 и 466 евро ще се получават 80% от помощта.

Управляващите посочват, че това разширява кръга на подпомаганите семейства.

Данъчните облекчения за деца се запазват на по-ниски нива

За едно непълнолетно дете ще могат да се приспадат 3067,75 евро.

За две деца сумата е 6135,50 евро.

За три или повече деца тя достига 9203,25 евро.

За дете с увреждания облекчението е 6135,50 евро.

Предложенията за по-големи данъчни облекчения бяха отхвърлени.

Такива бяха внесени от „Продължаваме промяната“ и ГЕРБ-СДС.

Ново изчисляване на трудовия стаж

От 1 януари 2027 г. трудовият стаж ще се изчислява почасово.

За един ден стаж ще се признава изработеното пълно работно време.

При непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално.

Една година стаж ще се зачита при натрупани 12 месеца.

До края на 2026 г. остава досегашният ред.

Два милиона евро за паметника на Шипка

Депутатите одобриха средства за ремонта на паметника на връх Шипка.

За тази цел са предвидени 2 млн. евро.

Парите ще бъдат прехвърлени от бюджета на Народното събрание.

Те ще отидат в бюджета на Министерството на културата.

По тази мярка управляващи и опозиция постигнаха съгласие.

Спор за общинските проекти

Парламентът даде възможност на Министерския съвет да определя общински проекти за финансиране.

Това ще става по предложение на регионалния министър.

Мярката засяга проекти, включени в програмата за 2025 г.

Условието е те да не могат да получат средства от европейски програми.

Асен Василев разкритикува приетия текст.

Според него министърът получава прекалено голяма свобода.

Той заяви, че така може еднолично да решава кои общини да получат средства.

Предложението за прегласуване не промени резултата.

Повече контрол върху хазарта и електронната търговия

Бюджетът предвижда по-строг контрол върху сивия сектор.

Сред мерките е засилен фискален контрол върху рискови стоки.

Планира се и дигитално проследяване на доставките на горива.

Контролът върху електронната търговия също ще бъде увеличен.

Предвиждат се нови правила за хазартните афилиейт оператори.

Те ще плащат годишна такса от 6000 евро.

Освен това се въвежда и променлива такса от 10%.

Тя ще се начислява върху получените комисионни възнаграждения.

Банки и платежни оператори ще трябва да блокират плащания към нелегални хазартни сайтове.

Интернет доставчиците също ще имат задължения за ограничаване на достъпа.

Отхвърлени предложения за стипендии и средства за Украйна

Парламентът отхвърли предложенията за по-високи ученически стипендии.

Такива предложения бяха направени от няколко опозиционни партии.

Не беше прието и искането 17 млн. евро за Украйна да бъдат пренасочени.

„Възраждане“ предложи средствата да отидат за българските общности зад граница.

Мнозинството отхвърли предложението и при повторното гласуване.

Комисията по досиетата може да бъде закрита

Ресорният вицепремиер трябва да подготви нормативни промени до 15 септември.

Те трябва да предвидят закриване на Комисията по досиетата.

Дейността ѝ трябва да премине към Държавна агенция „Архиви“.

Предложението предизвика критики от опозицията.

Мартин Димитров заяви, че комисията има незавършени проверки.

Военните и служителите на МВР запазват заплатите си

Парламентът реши да не прилага автоматичния механизъм за заплатите в няколко сектора.

Това засяга военните и цивилните служители в отбраната.

Същото се отнася за МВР и Националната служба за охрана.

Те запазват възнагражденията, определени по удължителния закон.

Управляващите защитиха бюджета

От „Прогресивна България“ заявиха, че бюджетът защитава доходите.

Според тях са гарантирани увеличенията на пенсии и заплати.

Предвижда се увеличение на пенсиите със 7,8%.

Заплатите в бюджетния сектор трябва да нараснат с 5%.

Минималната работна заплата е увеличена с 12,6%.

За общински проекти са заложени около 1,1 млрд. евро.

Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев определи мерките като справедливи.

Според него те ограничават разходите и увеличават приходите.

От управляващото мнозинство посочиха още, че бюджетът е начало на средносрочен план.

Целта е дефицитът да бъде върнат към по-устойчиви нива през 2027 и 2028 година.