„Прогресивна България“ с пакет мерки срещу спекулата и високите цени

От партията предлагат „черен списък“ с нелоялни практики и концепция за „справедлива цена“

„Прогресивна България“ представи първия пакет законопроекти, които внася в парламента. Фокусът е върху високите цени и съмненията за нелоялни практики на пазара. Това обяви на брифинг депутатът Явор Гечев.

По думите му част от поскъпването е обяснимо. Той посочи високите цени на горивата, войните и проблемите с логистиката. Но добави и втори фактор. Според него има ръст, който се дължи на спекула.

Предложенията са насочени към промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Целта е да се намали рискът от неоправдани надценки и да се ограничат нелоялни търговски практики.

По-дълъг списък с нелоялни практики и критерий за „прекомерна цена“

Гечев обясни, че „черният списък“ с нелоялни практики ще бъде разширен. Предвижда се те да станат 33. Това означава добавяне на 20 нови практики.

Въвежда се и понятие за доказване на „прекомерно висока цена“. Идеята е да има по-ясна основа за проверки и санкции, когато цените се отклоняват без видима икономическа причина.

Трети елемент е заимстван от германското законодателство. Става дума за „съвместно монополно положение“. Според Гечев това е ситуация, при която няколко участници на пазара имат пазарна сила. Това важи и когато не са свързани по собственост. Подобна концентрация може да води до ценови аномалии.

Регистър на проследимост за търговията на едро

Вторият голям акцент е т.нар. регистър на проследимост. Той ще обхване търговията на едро. Механизмът трябва да документира продукцията по цялата верига.

Гечев заяви, че това няма да създаде допълнителна тежест за търговците. Според него, когато системата заработи, некачествени стоки няма да бъдат пропускани на българска територия.

Удължаване на режима по Закона за еврото и двойни глоби

Депутатът Константин Проданов раздели причините за инфлацията на три групи. Това са външни шокове, макроикономически тенденции и спекула.

Той посочи, че ценообразуването има два основни компонента. Първият е връзката производител или доставчик – търговска верига. Там компетентна е Комисията за защита на конкуренцията.

Вторият е отношенията с крайния потребител. Там ключова роля има Комисията за защита на потребителите.

Проданов подчерта, че целта не е натиск върху търговските вериги. Той каза, че идеята е и те да не притискат производителите и потребителите.

Сред конкретните мерки е удължаване на действието на Закона за еврото. Той изтича в началото на август. Предлага се удължаване с една година.

За година напред се запазва и задължението за големите вериги. То важи за търговци с оборот над 10 милиона евро. Те трябва да продължат да подават ежедневно информация за цените на дребно.

Запазва се и изискването за обосновка при повишаване на цените. Предлага се и удвояване на глобите, които КЗП може да налага.

„Справедлива цена“ като сигнал, а не таван

Проданов коментира и понятието „справедлива цена“. По думите му тя ще се изчислява по методология на Министерството на икономиката.

Той уточни, че това не е таван на цена или надценка. „Справедливата цена“ трябва да показва стойността на артикул при нормално функционираща икономика и без пазарни изкривявания.

Целта е мярката да има дисциплиниращ ефект. Тя трябва и да служи като сигнал за проблеми в ценообразуването. Според вносителите това ще даде по-ясни ориентири за контролните органи и за обществото.

Още новини в категория България