Цените не поскъпнаха на 8 май. Защо тогава обвиняват кабинета „Радев“?

Натрупаната инфлация от 41,4% за пет години, растящите публични разходи и увеличеният държавен дълг са наследство от предходни управления. Новото правителство трябва да отговаря за собствените си решения, а не за чужда политическа сметка

Поскъпването е факт. Но кога започна?

За българските домакинства инфлацията не е абстрактен икономически показател. Тя се усеща при всяко пазаруване, при плащането на сметките и при разходите за транспорт и услуги. Затова е напълно основателно гражданите да питат защо животът поскъпва и кой носи отговорност.

Но има един въпрос, без който разговорът за инфлацията се превръща в политическо прехвърляне на вина: кога започна поскъпването и кои управления вземаха решенията през съответния период?

Кабинетът „Радев“ пое управлението на 8 май 2026 г. Той трябва да бъде оценяван за решенията, които взема от тази дата нататък, за действията си срещу инфлационния натиск и за резултатите от своята политика. Но не може да му бъде приписвано поскъпване, натрупвано през предходните пет години.

Инфлацията не започва от датата, на която едно правителство встъпва в длъжност. Тя е процес, който се развива във времето и често е резултат от съчетание на външни шокове, вътрешни икономически условия и политически решения.

Над 40% натрупана инфлация за пет години

Според данните на Националния статистически институт натрупаната инфлация, измерена чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ), за периода от декември 2020 г. до декември 2025 г. е 41,4%. Това означава, че стоките и услугите в потребителската кошница са поскъпнали средно с над 40% за петгодишния период. Това е натрупан ефект, а не инфлация, възникнала за една година или при едно правителство.

Средногодишната инфлация по ИПЦ през отделните години показва ясно кога натискът е бил най-силен:

Най-силният инфлационен удар е през 2022 г., когато средногодишната инфлация достига 15,3%. През 2023 г. тя остава висока – 9,5%. След това темпът се забавя, но цените не се връщат към предишните си равнища. Забавянето на инфлацията означава, че цените растат по-бавно, а не че предишното поскъпване е заличено.

Важно е да се прави разлика и между ИПЦ и Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). За същия период – декември 2020 г. до декември 2025 г. – натрупаната инфлация по ХИПЦ е 35,1%. Двата показателя имат различни методологии и предназначение. Затова стойностите им не бива да се смесват или да се представят като взаимозаменяеми.

Данните на НСИ за септември 2026 г. показват, че натрупаната инфлация по ИПЦ от началото на годината е 4,2%, а годишната – 5,7%. По ХИПЦ натрупаната инфлация от декември 2025 г. е 4,9%, а годишната – 5,6%. Това са различни измерители и различни периоди на сравнение.

Какво показват числата през 2026 г.?

Инфлацията не изчезва с настъпването на 2026 г. Данните на НСИ показват, че през първите месеци на годината ценовият натиск се променя, но остава осезаем.

През април е отчетено значително месечно увеличение – 1,8%. През май цените остават без промяна спрямо април, но годишната инфлация достига 6,9%. През юни има месечно понижение от 0,9%, а през септември – от 0,2%. Това не означава, че цените са се върнали на равнищата от предходни години. Означава единствено, че през тези месеци общият индекс е бил по-нисък спрямо предходния месец.

Към 5 ноември НСИ е публикувал експресна предварителна оценка за октомври – месечна инфлация 1,3% и годишна 6,1%. Тези стойности трябва да бъдат обозначавани като предварителни, а не като окончателни.

Тук е важно да се отчита и времевата граница на политическата отговорност. Кабинетът „Радев“ поема управлението на 8 май. Следователно януари, февруари, март и април са изцяло преди неговото встъпване в длъжност. Данните за май са месечни и обхващат целия месец, а не само периода след 8 май. Затова те не могат автоматично да бъдат представяни като резултат от политиката на новото правителство.

Отговорността за резултатите след 8 май трябва да се оценява по решенията на кабинета, по развитието на цените през следващите месеци и по това дали предприетите мерки са ограничили или засилили инфлационния натиск.

Не всички цени се движат по един и същи начин

Общият индекс показва средното движение на цените, но не описва напълно разходите на всяко домакинство. За едно семейство най-голямо значение имат храните, за друго – транспортът, отоплението или жилищните разходи.

През септември 2026 г. например по ИПЦ транспортът поскъпва с 3,7% спрямо август, а образователните услуги – с 3,2%. В същото време услугите на ресторанти и хотели поевтиняват с 1,1%, а групата „Развлечения, спорт и култура“ – с 10,2%. Това са месечни изменения, а не натрупано поскъпване от началото на годината.

При сравнение на отделни групи трябва да се посочва и кой индекс се използва. Например данните за транспорт и храни по ИПЦ не са идентични с тези по ХИПЦ. Смесването на двата показателя може да създаде погрешно впечатление за размера на поскъпването.

Затова политическият дебат не бива да се води чрез подбиране на една или две стоки, а чрез цялостните статистически данни и ясно обозначени периоди на сравнение.

Еврозоната – фактор за инфлацията и повишението на цените през 2026 г.

България въведе еврото на 1 януари 2026 г. при фиксиран курс от 1 евро = 1,95583 лева.

Въвеждането на единната европейска валута оказа влияние върху ценовата динамика през 2026 г. Превалутирането, преизчисляването на стойностите и закръгляването на цените създадоха условия за допълнително поскъпване на част от стоките и услугите. Това се отрази върху разходите на потребителите и върху общото равнище на цените.

За домакинствата промяната се усети най-вече при ежедневните покупки и услугите, при които дори сравнително малки увеличения имат значение за месечния бюджет. Затова въвеждането на еврото трябва да бъде отчетено при анализа на инфлацията през 2026 г. и при оценката на поскъпването след 1 януари.

Така еврозоната се превърна във важна част от икономическата картина през 2026 г., а отражението върху цените и покупателната способност на гражданите трябва да бъде включено в оценката на инфлационните процеси през годината.

Кой управляваше преди 8 май 2026 г.?

За да се търси политическа отговорност, трябва да се проследи кой е управлявал през годините, в които се е натрупвала инфлацията.

В периода от 2020 до 2025 г. България премина през няколко редовни и служебни кабинета. Сред тях са служебните правителства с министър-председател Димитър Главчев през 2024 г. и редовното правителство на Росен Желязков, встъпило в длъжност на 16 януари 2025 г. През февруари 2026 г. управлението е поето от служебния кабинет на Андрей Гюров. На 8 май 2026 г. Народното събрание избира Румен Радев за министър-председател.

Тази хронология не означава, че всички кабинети носят еднаква отговорност за инфлацията. Тя означава, че решенията трябва да се разглеждат според времето, в което са взети, и според конкретния им ефект.

Инфлацията през 2022 г. не може да бъде приписана на кабинет, който е встъпил в длъжност през 2025 или 2026 г. По същия начин правителството, управляващо след 8 май 2026 г., трябва да носи отговорност за собствените си решения, а не за всяка цена, която е нараснала преди него.

Това е елементарно изискване за честен политически анализ: първо хронологията, след това оценката.

Данъци, заплати, пенсии и енергия

Инфлацията не се поражда само от един фактор. Върху цените влияят международните пазари, енергийните ресурси, транспортните разходи, производствените разходи, заплатите, данъчната политика и потребителското търсене.

В България през последните години бяха предприети редица мерки, които промениха разходите на бизнеса и доходите на домакинствата. Сред тях са временните намалени ставки на ДДС за определени стоки и услуги, последвалото връщане към стандартната ставка, увеличенията на минималната работна заплата и индексациите на възнагражденията и пенсиите.

От 1 януари 2025 г. минималната работна заплата е 1077 лв. спрямо 933 лв. през 2024 г. – увеличение с 15,4%. Решението е взето от правителството на Димитър Главчев през октомври 2024 г.

Увеличението на доходите има социална функция и може да подкрепи потреблението. Но когато разходите за труд растат по-бързо от производителността, а предлагането не се разширява със същия темп, това може да добави натиск върху цените. Това не означава, че всяко увеличение на заплатите е инфлационно или че доходите трябва да бъдат замразявани. Означава, че решенията за възнагражденията трябва да се съобразяват с производителността, приходите и устойчивостта на бюджета.

В енергетиката също имаше решения с отражение върху разходите на домакинствата. Например от 1 юли 2024 г. КЕВР утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 1,77%. Такива решения трябва да се разглеждат в контекста на конкретния регулаторен период и разходите на енергийната система.

Разходите за персонал: какво показва одитът на Сметната палата?

Един от най-съществените изводи в публикувания на 2 ноември 2026 г. одит на Сметната палата е свързан с нарастването на разходите за възнаграждения в публичния сектор.

Според официалната публикация на институцията отчетените разходи за възнаграждения през 2025 г. са нараснали със 114% спрямо 2020 г. – от 11,3 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв. Увеличението на данъчно-осигурителните приходи за същия период е 88,8%, тоест ръстът на разходите за възнаграждения изпреварва този на приходите с 25,3 процентни пункта.

Одитът посочва още, че делът на разходите за персонал спрямо БВП достига 10,73% през 2025 г. при 9,40% в началото на периода. Над 60% от увеличението е концентрирано в сектор „Отбрана и сигурност“, а над 90,7% от прираста е съсредоточен в 11 ведомства.

Тези данни са важни за оценката на бюджетната политика през периода 2020–2025 г. Те показват, че нарастването на публичните възнаграждения е било значително и че разходите са се увеличавали по-бързо от данъчно-осигурителните приходи.

И най-важното: тези стойности описват разходи, натрупани до края на 2025 г. Те не могат да бъдат приписани на кабинет, който е поел управлението през май 2026 г.

Държавният дълг и инфлацията: когато заемните средства поддържат търсенето

Държавният дълг на България нараства значително през последните години. По наличните данни той се увеличава от 29,602 млрд. лв. през 2020 г. до 68,057 млрд. лв. през 2025 г. В края на 2025 г. съотношението му към БВП достига 29,9%.

Това увеличение е важен сигнал за състоянието на публичните финанси.

Когато заемните средства финансират текущи разходи и увеличават потреблението, без да се разширява предлагането, те могат да поддържат инфлационния натиск. Когато финансират продуктивни инвестиции, които увеличават капацитета на икономиката, ефектът може да бъде различен.

Сметната палата посочва, че разходите за персонал и други текущи разходи са сред факторите, които ограничават ресурса за инвестиции и допринасят за необходимостта от ново дългово финансиране.

Какво наследява кабинетът „Радев“?

Към 8 май 2026 г. новото правителство наследява вече натрупано поскъпване, високи цени на редица стоки и услуги, бюджетни ангажименти и последиците от решения, вземани през предходни години.

То наследява и икономика, в която инфлацията продължава да расте. Данните за април показват силно месечно поскъпване, а годишната инфлация през май достига 6,9%. Това са показатели, които не могат да бъдат пренебрегнати, когато се оценява началното състояние на икономиката при встъпването на кабинета.

Но новото правителство не може да се ограничи само с аргумента за наследството. То трябва да бъде оценявано и по собствените си действия.

В края на октомври кабинетът пое ангажимент да подкрепи запазването на регулираните цени на електроенергията и топлинната енергия за битовите потребители през отоплителния сезон. На 28 октомври премиерът Румен Радев приветства заявеното от КЕВР намерение цените на тока за бита и парното да не се променят до юли и заяви, че правителството ще осигури необходимата ликвидност във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за да бъдат обезпечени защитните механизми.

На 4 ноември министърът на енергетиката Ива Петрова потвърди, че цените на електроенергията и топлинната енергия за битовите потребители остават без промяна в рамките на настоящия регулаторен период. Тя посочи, че поскъпването на природния газ е над 30%, а ефектът върху топлофикациите ще бъде компенсиран чрез законовите и регулаторните механизми на фонда.

Това уточнение е съществено: цените се определят от независимия регулатор КЕВР, а правителството заявява ангажимент да осигури финансовите механизми за запазването им. Следователно не е точно да се твърди, че кабинетът еднолично е „замразил“ цените с решение на Министерския съвет.

Това е конкретен ангажимент, който може да бъде проверен по изпълнението му. Също така кабинетът трябва да бъде оценяван по бюджетната си политика, по действията си срещу необоснованото поскъпване и по това дали мерките му водят до реално облекчение за домакинствата.

Кой носи отговорност?

Отговорността за инфлацията не може да се определя според политическото удобство. Тя трябва да се търси по периоди, решения и резултати.

Натрупаната инфлация от 41,4% по ИПЦ за периода декември 2020 – декември 2025 г. е резултат от процеси, протекли преди кабинетът „Радев“ да поеме управлението. Същото важи за увеличенията на публичните разходи, за бюджетните дефицити и за натрупването на държавен дълг през тези години.

Това не освобождава новото правителство от отговорност за настоящето и бъдещето. То трябва да покаже дали може да овладее ценовия натиск, да поддържа устойчиви публични финанси и да защитава покупателната способност на гражданите.

Но е недопустимо на едно правителство да се приписват последиците от решения, вземани преди то да встъпи в длъжност. Политическата критика е легитимна, но когато се основава на подмяна на хронологията, тя престава да бъде анализ и се превръща в пропагандно внушение.

Цените не поскъпнаха на 8 май 2026 г. Инфлацията има история, а отговорността за нея трябва да следва тази история. Кабинетът „Радев“ трябва да отговаря за собствените си решения – не за пет години натрупани проблеми, които завари при поемането на властта.

Източник: P26.bg

Още новини в категория България