„Смарт“ Бургас или скъп мираж? Тежки обвинения срещу управлението на Димитър Николов

Остър критичен текст поставя под съмнение ефективността на европейските енергийни проекти в Бургас и обвинява местната власт в липса на реална визия, прекомерна зависимост от външно финансиране и бюрократичен подход към енергийната политика.

МЕНТЕТО „СМАРТ“: КАК БУРГАС СЕ ПРЕВЪРНА В ПОЛИГОН ЗА ЕНЕРГИЙНИ МИРАЖИ И ЧИНОВНИЧЕСКА ГЛАД

Димитър Николов и неговата администрация зазидаха бъдещето на града в кухи стратегии, докато чакат Европа да им плати сметката за ток

Сядам да пиша тези редове, след като прекарах последните десет часа в дисекция на един документ, който претендира да е „Стратегическа програма за устойчива енергия“. Но под лъскавата опаковка на проекта Smart GreeNaa, финансиран от щедрата ръка на Европейската комисия, не открих нищо друго, освен добре подредена витрина на политическото безхаберие. Става дума за един чиновнически Франкенщайн, сглобен от части на международни проекти като STARDUST, който се опитва да ни убеди, че в Бургас тече енергийна революция. Истината обаче, драги читатели, е далеч по-прозаична и обидна за всеки средно интелигентен данъкоплатец.

Кметът Димитър Николов, когото мнозина сочат за еталон на „модерния мениджмънт“, всъщност ни предлага една политическа димка, зад която прозира плашеща липса на реална визия и финансова импотентност.

Документът е разписан с хоризонт до 2035 година – класически трик на политическото оцеляване. Когато обещаваш нещо за след единадесет години, ти де факто заявяваш, че няма да носиш отговорност за нито един провал днес. Анализирайки детайлно текста, се натъквам на следното скандално признание: гарантираното финансиране по текущи проекти покрива едва шест процента от общата планирана сума. Прочетохте правилно – шест процента. Всичко останало е в сферата на пожеланията, на добрите намерения и на надеждата, че „някой от Брюксел ще ни даде“. Това не е стратегия, това е молба за социални помощи, маскирана като иновационен модел. Димитър Николов управлява общината не като визионер, а като закупчик, който чака промоция в хипермаркета на европейските фондове.

Особено нагло звучат цитатите в документа за „изграждане на капацитет“ и „подобряване на комуникацията с гражданите“. В документа буквално се казва, че целта е „внедряване на иновационен модел за подобряване на енергийната ефективност и управление“. Ако преведем това от чиновнически на български, означава, че ще се похарчат едни огромни пари за консултантски хонорари, за да се напишат наръчници, които никой няма да прочете. Говори се за „енергийни офиси“ тип one-stop-shop, които да съветват гражданите. Къде са тези офиси, господин Кмет? Колко реални домакинства в „Меден рудник“ или „Изгрев“ получиха реална, безплатна и работеща енергийна консултация, която да свали сметките им за ток през зимата? Отговорът е нула, защото фокусът на тази стратегия е сградата на самата администрация. Докато хората се чудят как да платят за отопление, администрацията се хвали, че до 2026 година има пари за ремонт на собствения си покрив.

Експертният прочит на текстовете разкрива още една дълбока патология – механичното преписване на практики от градове като Тренто и Лахти чрез проекта STARDUST. Това е интелектуална мързеливост в най-чист вид. Вместо да се анализира специфичният микроклимат и социално-икономически профил на Бургаския залив, ни се пробутват скандинавски и италиански модели, които тук звучат като научна фантастика. Как точно опитът на Лахти ще помогне на рибарите в Ченгене скеле или на малките общини в областта, които са включени в тази програма само за да направят масовката по-внушителна? Юридическата страна на въпроса също е „миризлива“. Предвижда се създаването на някакъв „Координационен механизъм“, който ще мониторира процесите. Още една структура, още едни комисии, още една възможност за назначаване на „наши хора“, които ще „дават становища за допустимост“.

Това е излишна бюрокрация, която дублира функциите на държавни органи и само забавя реалната модернизация.

Политическата отговорност тук е персонална. Димитър Николов от години гради имидж на „европейско лице“, но зад този фасад е скрита една куха машина за усвояване. Когато в стратегията четем за „преход към устойчиво енергийно управление“, ние виждаме само нови договори за „меки мерки“ – обучения, семинари и конференции.

Защо в този документ няма нито един конкретен ангажимент за намаляване на общинските данъци за сгради с висок енергиен клас? Защо няма ясен механизъм за публично-частно партньорство, който да не минава през обръчи от фирми? Защото е по-лесно да се пише за „холистични подходи“, отколкото да се влезе в конфликт с икономическите интереси, които крепят статуквото в Бургас.

Скандалното е, че докато Бургас се рекламира като „смарт сити“, реалността в периферията му е „дарк сити“. Тази програма е обида за инженерната мисъл и за икономическата логика. Тя е създадена от чиновници за чиновници. В нея липсва живият човек, липсва малкият бизнес, липсва дори минимална доза реализъм относно енергийната бедност, която е факт, въпреки всички розови доклади. Като автор, посветил часове на този анализ, заявявам отговорно: това е документ на прехода от нищо към нищо. Димитър Николов може да е добър в рязането на ленти, но в планирането на бъдещето е заложил на най-евтиния политически популизъм – този, който се плаща с нашите надежди за по-добър живот, опаковани в лъскав брюкселски станиол. Свободният информационен канал ще продължи да следи къде ще отидат онези 94 процента „непредвидено“ финансиране, защото там се крие истинският ключ към чекмеджето на властта.

Източник: Sik.bg

Още новини в категория Новини от Бургас