София, Варна, Бургас и Пловдив влизат в „червена зона“: Брюксел отваря врата за ограничения на имотния пазар

ЕК отчита жилищен стрес в четирите големи града и предлага рамка за мерки срещу празни имоти, краткосрочни наеми и спекулативни покупки.

София, Варна, Бургас и Пловдив попадат сред регионите в ЕС с отчетлив „жилищен натиск“. Това показва оценката на Европейската комисия към проект за регламент за достъпните жилища. Според методологията на Брюксел в тези градове цените на имотите са се откъснали от доходите до степен, която вече се счита за критична.

Комисията не въвежда автоматични ограничения за България. Но предлага обща рамка, която може да даде правно основание на държави и общини да ограничават конкретни практики. Целта е да се намали натискът върху пазара, без да се нарушават правилата на вътрешния европейски пазар.

Защо четирите града са в рисковата група

Критерият на ЕК стъпва върху два показателя.

Първият е съотношението между цени на жилищата и доходи. Ако средният човек има нужда от над осем години пълния си разполагаем доход, за да купи жилище, регионът попада над критичния праг.

Вторият е тенденцията във времето. Брюксел проверява дали проблемът се е задълбочавал през последните 10 години. При тестово прилагане на методологията именно София, Варна, Бургас и Пловдив покриват тези условия.

Какви мерки допуска Брюксел

Новият регламент очертава инструменти, които местни и национални власти могат да използват в зони с доказан жилищен натиск.

Сред тях са ограничения върху краткосрочните наеми, включително през платформи като Airbnb. Обсъждат се и мерки срещу имоти, които стоят празни, както и срещу жилища, използвани като втори дом в райони с недостиг на достъпни жилища.

Има и важна граница. Ограниченията не трябва да засягат основното жилище на собственика, когато той го отдава под наем.

Условията: доказване, срок и пропорционалност

Рамката на ЕК поставя тежки изисквания, ако дадена държава реши да действа.

Властите трябва да докажат, че конкретен фактор е влошил достъпността през последните три години. Ако община иска да ограничи краткосрочните наеми в квартал, тя трябва да покаже пряка връзка между този тип настаняване и недостига на жилища.

Трябва да се докаже и още нещо. Проблемът не бива да се очаква да се реши сам в следващите три години.

Мерките трябва да важат само за зоните с натиск. Те трябва да са пропорционални и да не са безсрочни. Обсъжданият максимум е до пет години.

Европа вече тества ограничения

Комисията дава примери с практики от различни държави.

В Австрия част от регионите ограничават покупка на строителна земя от нерезиденти. Има и изисквания имоти да се ползват като основно жилище.

Във Франция общини могат да определят зони за запазване на жилищния фонд за постоянно обитаване. В Германия има политики за подкрепа на местни жители при покупка на земя. Някои градове ограничават превръщане на жилища в офиси или туристически обекти.

В Нидерландия отделни общини изискват новите собственици да живеят лично в купения имот за определен период. Това цели да ограничи инвестиционните покупки.

Испания също действа в зони с тежък натиск. В Каталуния има мерки към големи собственици. Местните власти използват механизми за придобиване на жилища за социален фонд.

Какво следва за България

Попадането на четирите най-големи градски региона в картата на „жилищен стрес“ поставя политически въпрос. Как ще реагират държавата и общините, ако регламентът бъде приет.

На този етап в България няма конкретни ограничения по тази европейска рамка. Но самият подход на ЕК създава инструментариум за намеса, когато недостигът на достъпни жилища бъде доказан по зададените критерии.

Още новини в категория Новини от Бургас