Ветроенергиен парк в Крумовград: Икономически прогрес или екологична заплаха?
След провеждането на поредица от напрегнати обществени обсъждания в град Крумовград и близките села, плановете за изграждане на мащабен ветроенергиен парк остават в центъра на остри обществени дебати. Инвестиционното предложение на дружеството „ВЕЦ Родопи“ АД изправи едни срещу други привържениците на зеления преход и защитниците на природата в Източните Родопи.
Проектът предвижда монтирането на 26 вятърни генератора с обща мощност около 160 MW, разположени в землищата на шест села: Качулка, Перуника, Рогач, Сбор, Красино и Чал. Всяко съоръжение е с планирана обща височина от 250 метра (с включен ротор), което се равнява на 70-етажен небостъргач. Към него се предвижда изграждането на нова подстанция и въздушен електропровод (110 kV).
Преминалите срещи с обществеността очертаха ясна разделителна линия, като ситуацията се разглежда през две коренно различни гледни точки.
Пълно единодушие на обсъжданията: Местните казват твърдо „НЕ“
Проведените обществени обсъждания преминаха при изключително висока активност и категоричен тон от страна на местната общност. В залите прозвучаха десетки изказвания, като всички до едно бяха коренно против изграждането на ветропарка.
Остра критика към инвестиционното предложение отправиха и природозащитниците. Те обвиниха инвеститора в липса на съобразяване с уникалните дадености на района и изтъкнаха, че индустриализирането на дивата природа в Източните Родопи е недопустимо. Според тях опитите да се прокара подобен мащабен проект в сърцето на защитена зона показва сериозно пренебрежение към законите за опазване на околната среда.
Аргументи против проекта (Екология и местен поминък)
Като израз на масовото недоволство по време на обсъжданията бе представена и активна онлайн петиция, която вече е събрала близо 4393 подписа (при цел от 5000), а до края на кампанията остават само 2 дни. Всеки, който желае да подкрепи каузата, може да се включи в петицията:
Основните притеснения, изразени на срещите, включват:
Пряка заплаха за редки птици: Индустриалното застрояване ще засегне над 20% от защитена зона „Крумовица“ (част от мрежата „Натура 2000“). Лешоядите летят точно на височината на перките и използват рида на Иран тепе като ключово място за хранене и набиране на височина. Под риск са поставени:
Египетският лешояд: Проектът застрашава близо 60% от популацията му в България (останали са едва 35 двойки у нас, което го прави по-рядък от пандата).
Белоглавият и черният лешояд: Видове, върнати от прага на изчезването след десетилетия международни усилия. Първите излюпени от десетилетия черни лешояди в района рискуват да станат жертва на турбините.
Ефект върху местните хора: Жителите изразяват сериозно безпокойство от постоянния нискочестотен шум и инфразвук в близост до Крумовград и селата. Изтъква се и рискът от съсипване на пасищното животновъдство и пълното унищожаване на потенциала за еко- и фототуризъм поради загубата на девствения пейзаж.
Аргументи в подкрепа на проекта (Икономика и ВЕИ цели)
От своя страна, поддръжниците на инвестицията и представителите на бизнеса защитават проекта със следните доводи:
Принос към климатичните цели: Проектът директно подпомага ангажиментите на България за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в контекста на Европейската зелена сделка.
Финансови постъпления: Изграждането и поддръжката на парка гарантират сериозни приходи в местния бюджет под формата на данъци и такси, които общината може да инвестира в застаряващите села.
Заетост и социални ангажименти: Обещава се разкриване на работни места по време на строителството и последващата поддръжка, както и финансиране на местни социални проекти и подобряване на пътната инфраструктура.
Какво предстои и какви са исканията?
Петицията на гражданите и екоорганизациите е адресирана до Министерството на околната среда и водите (МОСВ), РИОСВ – Хасково, Община Крумовград и Министерството на енергетиката. Тяхното основно искане е незабавно спиране на процедурата в ЗЗ „Крумовица“ и въвеждане на пълна забрана за ветропаркове в защитени зони за птиците, като тези мощности се насочат към вече увредени или нарушени терени.
Въпреки че Общинският съвет в Крумовград е дал предварително съгласие за изработването на Подробен устройствен план (ПУП), последната дума има РИОСВ – Хасково. Институцията трябва да се произнесе с окончателно решение по Доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), теглейки везната между икономическите инвестиции и категоричния отпор на местната общност.
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Още от България
