Забравеният строител на Шипка: Пеньо Бомбето издигна Паметника на свободата, но остана без признание

Историята на майстор Пеньо Атанасов – човекът, превърнал връх Шипка в каменен символ на Освобождението, но пропуснат на откриването на Паметник на свободата.

Всяка година на 3 март хиляди българи изкачват Шипка. Погледите са вперени в монумента. Малцина обаче знаят името на човека, който го издига камък по камък – Пеньо Атанасов, наричан Бомбето.

Роден в търговищкото село Дралфа, той израства в семейство на строители. Баща му е майстор, а Пеньо чиракува при самия Кольо Фичето. Оттам наследява не само занаята, но и усета към монументалното строителство. Едва 20-годишен вече е признат майстор.

Непосилната задача на върха.

Когато му е възложено да изгради монумента на връх Свети Никола, мнозина смятат задачата за невъзможна. Планинските условия са сурови. Вятърът е безмилостен. Студът пронизващ. Достъпът до върха е труден.

Преди него други се отказват. Проектът изглежда по-скоро символичен, отколкото изпълним. Но Пеньо Бомбето приема предизвикателството.

Според разкази именно среща с възрастен опълченец го мотивира окончателно. Старецът го моли през сълзи да довърши делото, за което неговите другари са пролели кръвта си. За Пеньо това вече не е просто строеж. Това е дълг.

Каменен страж на свободата.

С помощта на балканджии и мулета строителните материали се изкачват до върха. Всеки блок камък е плод на усилие и упоритост. В условия без модерна техника, без удобства и без гаранции за успех, монументът постепенно израства.

Така скиците на хартия се превръщат в каменен символ на българската свобода. Паметникът не е просто архитектурен обект. Той е материализирана признателност към опълченците и загиналите в боевете на Шипка.

Подвиг, останал в сянка.

Когато през 1934 година монументът е официално открит, името на главния строител не е споменато. Пеньо Бомбето дори не е поканен на церемонията.

Тази несправедливост остава като тиха болка в края на живота му. Но делото му надживява политиката и временните властници.

Днес Паметникът на свободата стои като доказателство за силата на българския дух. Той е не само символ на военния героизъм, но и на мирния подвиг – на труда, волята и отдадеността.

На всеки 3 март е редно името на Пеньо Атанасов да се произнася редом с това на опълченците. Защото без неговата решимост Шипка нямаше да има своя каменен страж.

Още новини в категория Култура