България извади патриарх Кирил и Вагит Алекперов от 21-вия пакет санкции на ЕС

След натиск от София и подкрепа от Италия, имената отпадат от проектотекста. Пакетът се смекчава и по още спорни мерки преди решаващата среща в Брюксел.

България успя да извади руския патриарх Кирил и основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов от проектния вариант на 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. Промяната е договорена след възражения на София, подкрепени от Италия. Окончателното приемане на пакета се очаква на заседанието на Съвета на ЕС по външни работи в Брюксел.

Кабинетът в София, ръководен от премиера Румен Радев, обяви, че няма намерение да блокира целия пакет. Правителството обаче настоява мерките да не включват решения без реален натиск върху Москва. Позицията включва и предупреждение за потенциални рискове за българската икономика.

Защо София настоя за отпадането на патриарх Кирил

Министерският съвет е одобрил националната позиция на 9 юли. В нея се посочва, че включването на патриарх Кирил в санкционния списък не би довело до икономически или финансов натиск върху Русия. Според кабинета мярката няма да помогне за прекратяване на войната в Украйна.

Правителството изразява и политически риск. Аргументът е, че Москва може да представи подобна санкция като атака срещу православието. Това би могло да засили антиевропейски настроения, без да носи измерим ефект върху руската политика.

„Лукойл“ и рафинерията в Бургас: икономическият аргумент

Възражението срещу санкционирането на Вагит Алекперов е свързано с дейността на компании от групата „Лукойл“ в България. Според анализ на компетентните институции съществува риск от значими последици за дружества, определяни като структуроопределящи за икономиката.

Темата има пряко значение за Бургас заради рафинерията на „Лукойл“. Тя остава сред най-големите индустриални предприятия в страната. България е поставила и отделно възражение срещу санкционирането на руска компания, която доставя резервни части за софийското метро.

Пакетът се смекчава: риба, LNG и таван на руския петрол

Преговорите показват по-широка тенденция към ограничаване на първоначално предложените мерки. Забраната за влизане в ЕС на руснаци, участвали във военните действия срещу Украйна, ще обхваща по-малък кръг лица. Част от държавите са настояли бивши военнослужещи да не попадат автоматично под ограниченията.

От проекта отпада и идеята за пълна забрана на вноса на руска треска, минтай и други видове риба. Мярката е срещнала съпротива от държави, чиито пазари и преработватели зависят от тези доставки.

Няма да бъдат приложени и част от планираните строги ограничения срещу руския втечнен природен газ и танкерите, които го превозват. Срещу тях са възразили страни с големи морски транспортни сектори и LNG терминали.

В същото време държавите членки са постигнали принципно съгласие за временна фиксация на тавана на цената на руския петрол на 44,10 долара за барел. Целта е да се ограничат приходите на Москва от енергиен износ, без да се предизвика шок на световните пазари.

Остава и нерешен спор по искането на Австрия за премахване на ограниченията срещу руската инвестиционна компания Rasperia и размразяване на нейни активи. Дружеството е свързвано с олигарха Олег Дерипаска и е в съдебни спорове за милиарди срещу дъщерно дружество на Raiffeisen.

21-вият пакет се разглежда в Брюксел на 13 юли. България е представена от външния министър Велислава Петрова. В дискусията за войната в Украйна участва и украинският външен министър Андрий Сибиха.

Премахването на Кирил и Алекперов се отнася до проектния вариант на пакета. Към началото на заседанието окончателното решение на Съвета на ЕС все още не е обявено.

Още новини в категория България