БАЗП предупреждава: електронната рецепта не решава недостига

Асоциацията иска анализ по веригата и прогноза за нужните количества.

Електронната рецепта не може да направи налично лекарство, което липсва на пазара, а пациентът не трябва да става заложник на дефицитите по веригата на снабдяване. Това заявяват от Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП), която изразява сериозни резерви към обсъжданите промени в механизма за проследяване и осигуряване на медикаменти.

От организацията посочват, че ако снабдяването се обвърже с конкретна електронна рецепта, проблемът може да се установи твърде късно. Според БАЗП това би станало едва когато конкретен пациент вече не може да получи назначената терапия. Затова асоциацията настоява системата да се използва за предварително прогнозиране и предотвратяване на дефицитите.

БАЗП: дефицитът се вижда късно, когато пациентът вече търси

Адвокат Пламен Таушанов от БАЗП заявява, че ако пациентът първо трябва да получи електронна рецепта и чак тогава да започне търсенето на необходимото лекарство, реакцията вече е закъсняла. По думите му лекарствата за хронични и тежки заболявания не могат да се осигуряват в последния момент. Според БАЗП нуждите могат и трябва да бъдат прогнозирани.

Организацията подчертава, че за пациента не е решаващо как технически работи системата. Важното е лечението да е налично навреме, в нужното количество и без прекъсване.

Каква роля има СЕСПА и защо данните са ключови

В основата на дискусията е Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Тя събира данни за доставени и продадени количества лекарства от Позитивния лекарствен списък. Системата автоматично генерира списък с продукти, за които е установен недостиг.

Когато дадено лекарство попадне в този списък, износът му от страната се ограничава за съответния период. Според БАЗП именно тези данни трябва да бъдат анализирани по-задълбочено, преди да се въвеждат нови механизми, които пряко засягат пациента.

Какво настоява да направи държавата

БАЗП призовава държавата да установи къде по веригата възниква недостигът. Според организацията трябва да се изясни колко медикаменти се заявяват от аптеките, какви количества реално се доставят и колко от тях стигат до аптечната мрежа.

От БАЗП посочват, че ако аптеките заявяват определени количества, но те не могат да бъдат осигурени, решението не е да се чака следващата електронна рецепта. Според асоциацията трябва да се установи защо необходимите количества не достигат до българския пазар и в коя точка възниква проблемът.

Организацията напомня, че причините за липсващи медикаменти могат да са различни. Сред тях са производствени затруднения, проблеми при доставките, разпределението, вноса или достигането на конкретното лекарство до аптеката. БАЗП обобщава, че електронната рецепта може да удостовери медицинска необходимост, но не може да компенсира недостатъчните количества.

От асоциацията предупреждават и за рисковете при хора с хронични и тежки заболявания. Според тях дори временно прекъсване на терапията може да има сериозни последици. БАЗП е против сценарий, при който пациентът има валидно предписание, но обикаля аптеки и издирва медикамента сам.

БАЗП оспорва и потребностите да се изчисляват само по историческо потребление. Организацията посочва, че ако пациент не е успял да започне лечение заради липса, тази нужда може да не се появи в статистиката за продажбите. Затова според БАЗП трябва да се следи не само колко опаковки са отпуснати, но и колко хора реално имат нужда, колко започват лечение навреме и при колко то е прекъснато поради недостиг.

По данни на БАЗП проблемът се вижда и в публикуваните през септември списъци на СЕСПА, където се отчитат десетки продукти с установен недостиг. Според организацията сред тях има лекарства за сърдечносъдови, онкологични и редки заболявания, както и медикаменти за диабет и други хронични състояния. БАЗП допълва, че списъкът се променя всяка седмица според доставките и потреблението.

От организацията заявяват, че подкрепят европейските усилия за по-устойчиви вериги за доставка на критично важни лекарства. Те настояват националните решения да са ориентирани към реалния резултат за пациента. Според БАЗП първо трябва да се анализират данните, които държавата вече събира чрез СЕСПА, след това да се установят причините за конкретните дефицити и едва тогава да се въвеждат нови ограничения или изисквания.

Още новини в категория България