Еврокомисията предлага EU KIDS Act с проверка на възрастта

Под 13 г. без профил, 13–14 г. под контрол, санкции до 6% оборот.

Европейската комисия предложи нов регламент, наречен EU KIDS Act, който цели да въведе единни правила за достъпа на непълнолетни до социални мрежи и видеоплатформи в целия Европейски съюз. Най-видимата промяна е въвеждането на ясни възрастови прагове и задължителна проверка на възрастта, така че обичайното отбелязване на „удобна“ година на раждане да не дава автоматичен достъп до услуги като TikTok и Instagram.

Европейската комисия е внесла предложението на 17 септември 2026 г.. То все още не е действащ европейски закон. Предстои процедура в Европейския парламент и в Съвета на ЕС. Затова твърденията, че ЕС вече е забранил TikTok и Instagram за деца, не отговарят на текущия статус на инициативата.

Какви възрастови правила предлага EU KIDS Act

Предложението въвежда т.нар. дигитална стълба за достъп.

• Под 13 години: дете няма да може да има собствен акаунт в социална мрежа.
• На 13 и 14 години: родител или настойник ще може да създаде ограничен профил. Контролът остава при възрастния. Предвижда се дневен лимит до един час, родителско одобрение на контактите и постоянно активни инструменти за контрол.
• От 15 години: тийнейджърът ще може да има самостоятелен профил.

Европейската комисия залага и изискване съществуващи профили да бъдат проверени. Платформите ще получат срок да деактивират акаунти на лица под съответната възраст. Това важи и за профили, при които възрастта не може да бъде установена.

Проверка на възрастта без копие от лична карта

Ключова промяна е, че самодекларирането на възраст вече няма да е достатъчно, ако регламентът бъде приет в този вид. Достъпът ще минава през сертифицирана система за проверка на възрастта.

Според описанието в предложението идеята не е Meta, TikTok или друга компания да получава копие от личен документ. Европейската комисия разработва система, при която платформата получава само потвърждение дали човекът е над определена възраст. Без да се предоставят име, адрес или точна дата на раждане. За целта се подготвят европейско приложение за удостоверяване на възраст и бъдещият European Digital Identity Wallet (европейски цифров портфейл за идентичност).

Ограничения за алгоритми, известия и „безкрайно скролване“

Предложението не се ограничава само до възрастта. То предвижда мерки срещу функции, които задържат вниманието на детето.

За непълнолетни се обсъждат ограничения върху безкрайното скролване и автоматичното пускане на съдържание без реални паузи. Включени са и известия, създадени да връщат потребителя в приложението. Споменати са и т.нар. streak механики (серии), които наказват потребителя, ако пропусне ден.

При профили на непълнолетни препоръчващите системи трябва да поставят безопасността и качеството пред максималното задържане на вниманието. Проследяването за персонализиране трябва да е изключено по подразбиране. Предвижда се и опция за емисия без профилиране. Ограничават се нежелани контакти с непознати и групови покани.

Данните за екранното време и защо темата е чувствителна за България

Европейската комисия мотивира посоката и с данни за екранното време. Според Евробарометър (2026) младите европейци прекарват средно около 4,5 часа онлайн в учебен ден и 6,1 часа през почивните дни. Около една четвърт от тийнейджърите между 13 и 18 години стоят пред екран повече от шест часа дневно. 14% съобщават за над 10 часа.

По данни от изследване на УНИЦЕФ България (2026) повече от половината деца у нас прекарват над четири часа дневно онлайн в свободното си време. Приблизително всяко четвърто е над шест часа. 37% са започнали да използват интернет преди да навършат 8 години. Близо 80% са онлайн преди 10-годишна възраст. Почти всички ученици над 12 години имат собствен смартфон.

Последното международно изследване HBSC на Световната здравна организация поставя България сред държавите с най-висок дял на проблемна употреба на социални мрежи сред подрастващите. Такива признаци са отчетени при 17% от изследваните български деца, при средно 11% за включените държави и региони. По-високи стойности са отчетени само в Румъния (22%) и Малта (18%).

Санкции за платформите и примери от Австралия и Франция

Основната отговорност в режима се поставя върху платформите. За най-големите услуги, използвани от поне 45 млн. души месечно в ЕС, се предвижда предварително доказване, че отговарят на правилата за безопасност. При нарушения санкцията може да достигне 6% от годишния световен оборот на компанията.

В текста са посочени и международни примери. Австралия е въвела подобен режим от 10 декември 2025 г., който изисква реални стъпки за недопускане на потребители под 16 години до собствени акаунти. Според описаното само дни след старта са били премахнати или ограничени милиони профили.

Франция е приела закон, забраняващ достъпа до социални мрежи за лица под 15 години. Той е окончателно приет през юли и е обнародван на 24 август 2026 г..

В България също има политически предложения за праг от 16 години и по-строга проверка на възрастта. Дали ще има национален режим или страната ще изчака общото европейско законодателство, остава открит въпрос. При приемане на EU KIDS Act правилата ще бъдат хармонизирани на равнище ЕС, а платформите няма да разчитат на различни режими във всяка държава.

Още новини в категория Светът